Пакистан

Пакистан заема уникално място на пресечната точка на картата на Азия, където море и планина, пустиня и речна равнина, древна цивилизация и съвременен експеримент се срещат в една-единствена земя. Разположен на северния край на Индийския субконтинент и докосвайки Арабия, Персия и Централна Азия, той се простира от Арабско море до подножието на Хималаите и Каракорум, и от пясъчните равнини на Синд до високите плата на Белуджистан. Този разнообразен терен е подхранвал градове-държави и империи в продължение на хилядолетия и днес е в основата на нация от над 241 милиона души – петата по население в света – с богата мозайка от култури, езици и пейзажи.

Много преди да бъдат очертани съвременните граници, този регион е благоприятствал едни от най-ранните селища в човешката история. В Белуджистан, мястото на Мехргарх – заето от около 6500 г. пр.н.е. – разкрива как земеделието и скотовъдството са се вкоренили преди повече от осем хилядолетия. Към 2600 г. пр.н.е. равнината на река Инд се е гордяла с обширни градове като Харапа и Мохенджо-Даро, с улици, разположени на мрежа, кладенци, вкопани за снабдяване с прясна вода, и зърнохранилища за съхранение на реколтата. Векове по-късно, в хълмовете на днешния Хайбер Пахтунхва, будистките манастири в Тахт-и-Бахи дават началото на стила на скулптурата Гандхара, съчетавайки елинистични мотиви с южноазиатски религиозни образи.

Тези древни постижения предвещават поредица от империи: ахеменидски сатрапии, административни центрове на Маурйите, търговски центрове на Кушаните, културни сфери на Гупта. От седми век сл. Хр. регионът навлиза в орбитата на исляма под управлението на омаядските халифи; впоследствие местни династии като индуистките шахи и Газневидите оставят архитектурно и художествено наследство. Делхийският султанат, а по-късно и императорите на Моголите, консолидират властта си в целия субконтинент – покровителството на Моголите дарява на Лахор джамията Бадшахи, градините Шалимар и укрепленията, които все още съществуват днес.

Британското управление от 1858 г. изгражда колониална инфраструктура от железопътни линии, напоителни канали и административни деления. На този фон през 1906 г. се появява Всеиндийската мюсюлманска лига, която се застъпва за политическо представителство. До изборната година през 1946 г. победите на Лигата в провинциите с мюсюлманско мнозинство подготвят почвата за разделянето. През август 1947 г. Британска Индия е разделена по религиозен признак: Пакистан е създаден като доминион, включващ Западен Пакистан (днешен Пакистан) и Източен Пакистан (днес Бангладеш). Независимостта е съпроводена от най-голямата миграция в човешката история и трагично междуобщинско насилие.

През 1956 г. новата нация приема своя собствена конституция, обявявайки се за Ислямска република Пакистан. Съюзът на двете ѝ крила обаче се оказва крехък. През 1971 г., след продължителна гражданска война, Източен Пакистан се отделя, за да образува Бангладеш. Оттогава политиката на Пакистан се колебае между гражданско и военно управление, демократични интерлюдии и извънредни правомощия, като всяка епоха оформя нейните социални и икономически контури.

Днес Пакистан се нарежда сред развиващите се и водещи в растежа икономики в света. Международният валутен фонд и Световната банка го признават за страна със среден доход, член на групата „Следващите единадесет“, готова за бързо развитие. Докато селското стопанство остава важно – басейнът на Инд се напоява от мрежа от канали – индустриалният и секторът на услугите около Карачи, Лахор и Исламабад са се разширили. Средната възраст на населението е деветнадесет години, а нарастващата средна класа, която сега се оценява на около четиридесет милиона, оказва все по-голямо влияние върху потреблението и политиката.

Отбраната е основна грижа. С над един милион действащи военнослужещи, Пакистан разполага със седмата по големина постоянна армия. През 1998 г. се обявява за ядрена държава, въвеждайки стратегически баланс срещу съседна Индия. Едновременно с това се присъединява към международни организации – ООН, Британската общност, Шанхайската организация за сътрудничество и Организацията за ислямско сътрудничество – като същевременно се обединява със Съединените щати като основен съюзник извън НАТО.

Площта на Пакистан – около 882 000 км² – съперничи на общата площ на Франция и Обединеното кралство. Бреговата линия по Арабско море и Оманския залив се простира на повече от 1000 км, където мангровите гори в делтата на Инд приютяват разнообразни птици и рибни развъдници. Във вътрешността на страната, пустинята Тар се простира на изток от равнината на Инд, като пясъчните ѝ дюни се изместват от ветровете.

Три широки географски зони определят страната. Северните планини се издигат стръмно, докато Индийската плоча се притиска към Евразийската: тук се намират планините Каракорум, Хиндукуш и Памир. Сред върховете им се открояват К2 (8 611 м), Нанга Парбат (8 126 м) и три други „осемхилядника“, както и най-големите неполярни ледници в света. На юг от планините, равнината на река Инд се простира от Кашмир до Синд, плодороден пояс, който изхранва приблизително две трети от населението на Пакистан. На запад и югозапад платото Белуджистан се слива с иранските планини, осеяни със сухи котловини и скалисти хълмове.

Тектониката осигурява на севера сеизмична нестабилност: земетресения като това в Кашмир през 2005 г. напомнят на жителите за неспокойната земя на региона. Климатът варира съответно - от долини, покрити с мусонни мъгли, до сухи брегове и алпийски височини. Хладният и сух зимен въздух отстъпва място на повишаващи се температури през пролетта, след което на югозападните мусонни дъждове през лятото, последвани от кратък отстъпващ мусон през есента. Валежите могат да се редуват между суша и наводнение, поставяйки на изпитание инфраструктурата и препитанието.

Пакистан е федерална парламентарна република, съставена от четири провинции – Пенджаб, Синд, Хайбер Пахтунхва и Белуджистан – и три територии: Столичната територия Исламабад, Гилгит-Балтистан и Азад Кашмир. Местното самоуправление функционира чрез области, техсили и съюзни съвети, всеки от които има избрани представители. Полупровинциалният статут на Гилгит-Балтистан, предоставен през 2009 г., гарантира местно събрание и главен министър, въпреки че върховната власт остава на федералния център.

Етническото и езиково разнообразие определя социалния портрет на Пакистан. Пенджабците, близо 37% от населението, преобладават в плодородния изток; пущуните (18%) обитават западните планини; синдхите (14%) и сарайките (12%) живеят в южната и централната равнина; говорещите урду (9%) обхващат множество региони като обединяващ лингва франка, наред с английския, в официалната и образователната сфера. Балучи, брахуи, хиндковани, кашмирци и десетки по-малки групи допълват гоблена. Говорят се повече от седемдесет и пет езика, от регионални езици до застрашени хималайски диалекти.

Населението на Пакистан нарасна от 34 милиона през 1951 г. до над 241 милиона според преброяването от 2023 г. Урбанизацията се утрои от 80-те години на миналия век, но въпреки това жителите на селските райони остават мнозинство. Високата раждаемост – оценена на 3,5 деца на жена през 2022 г. – прави Пакистан една от най-младите нации в света: над 40 процента са под петнадесет години, докато тези над шестдесет и пет години представляват по-малко от четири процента.

Религиозната идентичност е предимно мюсюлманска (96%, предимно сунити), с малки християнски (1,4%) и индуистки (2,2%) общности, плюс сикхи, будисти, зороастрийци и анимисти (Калаша) в отдалечени долини. Конституцията гарантира свободата на религията, въпреки че социалният натиск и случайното насилие могат да засегнат малцинствата. Гражданското общество е структурирано около разширени семейства, въпреки че нуклеарните домакинства се увеличават, тъй като младите хора мигрират към градовете. Традиционното облекло - шалвар камиз - остава повсеместно, докато западни костюми се появяват в офиси и университети.

Някога част от най-богатия регион в света по време на ранната наша ера, икономиката на Пакистан се колебаеше между растеж и криза. Днес тя се нарежда на двадесет и четвърто място по паритет на покупателната способност и на четиридесет и трето по номинален БВП, доминиран от текстил, селско стопанство, парични преводи и разрастващ се сектор на услугите. Икономически коридори – най-вече Китайско-пакистанският икономически коридор – свързват пристанищата Гуадар и Карачи със Синцзян по суша, обещавайки подобрен транспорт, енергетика и търговия.

Пътните мрежи са с обща дължина близо 264 000 км, но магистралите – само 2 500 км – поемат по-голямата част от трафика. Основните връзки север-юг свързват морските пристанища с Лахор, Исламабад и границата с Афганистан. Железопътните линии, някога жизненоважни, сега превозват под осем процента от пътниците и четири процента от товарите. Появиха се градски транспортни системи: метрото по оранжевата линия (27 км) в Лахор беше открито през 2020 г.; коридорите за метробуси обслужват Лахор, Равалпинди–Исламабад, Мултан, Пешавар и Карачи; съществуват планове за възраждане на трамвайната и кръговата железопътна линия в Карачи.

Въздушният транспорт разчита на над 150 летища, като най-натовареното е международното летище Джина в Карачи. Вътрешните превозвачи, водени от Pakistan International Airlines, свързват провинциалните столици и регионалните центрове. Пристанищата в Карачи, Порт Касим, Гуадар и Пасни управляват контейнерния трафик, риболовните флотилии и насипните товари. Продължават да съществуват инфраструктурни пропуски в железопътния транспорт, енергетиката и селските пътища, което възпрепятства балансирания растеж.

Близо двехилядолетното наследство на Пакистан предлага всичко - от руини от долината на Инд до паметници от епохата на Моголите, колониални бунгала до модернистични джамии. ЮНЕСКО признава шест обекта: Мохенджо-Даро; Тахт-и-Бахи и Сахр-и-Бахлол; Таксила; крепостта Лахор и градините Шалимар; паметниците на Тата; и крепостта Рохтас. Музеите - от известната институция в Лахор до Националния музей в Карачи и железопътния център за наследство в Исламабад - показват изкуство, археология, военна история и наука.

Занаятчийските традиции се запазват: синята керамика на Мултан, текстилът Аджрак на Синд, кожените обувки „кхуса“ на Пенджаб, овощните градини и горите от хвойна и топола на Белуджистан. Литературата на урду, панджабски, синдхи и пущу черпи от суфийска поезия, фолклор и съвременни разкази. Музиката варира от религиозни кавали до регионални фолклорни и поп песни.

Пакистанската кухня отразява взаимодействието на изтънчеността на Моголите, централноазиатските меса и южноазиатските подправки. Ястията се съсредоточават върху роти или ориз, с леща, зеленчуци и богато подправени меса - пилешко, козе, говеждо - приготвени с чесън, джинджифил, куркума и гарам масала. Ласи, сладко или солено, и черен чай с мляко са чудесна закуска, докато сладкиши като сохан халва от южен Пенджаб засищат след хранене. Алкохолът е забранен за мюсюлманите; немюсюлманите могат да получат разрешителни, а местната пивоварна Murree произвежда бира и сокове.

Гостоприемството е крайъгълен камък на културата. Гостите получават най-избраните ястия и чай, а фразата „мехман-навази“ сигнализира за гордост от посрещането на непознати. Етикетът диктува скромно облекло – особено в джамии, където обувките се събуват – и консервативно поведение по време на празници като Ейд ал-Фитр, Рамадан, Холи или Дивали, когато различните общности спазват своите традиции.

Някогашна забележителност на Хипи пътеката от 60-те години на миналия век, туристическата привлекателност на Пакистан отслабна поради опасения за сигурност. През 2018 г. около 6,6 милиона чужденци посетиха страната, привлечени от археологически руини, будистки манастири, архитектурата на Моголите и алпийски пейзажи. Долините Хунза и Читрал приютяват общности Калаша; езерото Сайфул Мулук, магистралата Каракорам и планински станции като Мури остават популярни. Дивата природа процъфтява в национални паркове като Кхунджераб и Аюбия.

Кампаниите, организирани от правителството и частните заинтересовани страни, целят да увеличат броя на посетителите – подобряване на визовите правила, насърчаване на културни фестивали и подобряване на съоръженията. Съветите за сигурност предупреждават да не се пътува в близост до джамии по време на петъчните молитви, а много западни правителства поддържат тревоги. И все пак всяка година страната се отваря все повече за изследователи: трекинг в Гилгит-Балтистан, обиколки на културното наследство в Лахор, плажни курорти в Гуадар и приключенски спортове по каньона на Инд.

Силните страни на Пакистан – стратегическо местоположение, младо население, изобилни ресурси – съществуват съвместно с хронични предизвикателства: бедността засяга една пета от гражданите; неграмотността, особено сред жените; инфраструктурните затруднения в енергетиката и транспорта; ендемичната корупция; и заплахата от тероризъм от екстремистки движения. Икономическата нестабилност продължава, тъй като фискалните дефицити и натискът върху дълга нарастват.

Политическата стабилност остава неуловима. Гражданските правителства се редуват с военните администрации; институциите работят за балансиране на светското право с религиозните принципи. В дипломатически план Пакистан поддържа връзки с Индия, Афганистан, Китай и Съединените щати, като всяка от тези взаимоотношения е оформена от историята, сигурността и търговията.

В своя терен и хора, Пакистан олицетворява контрасти. Древни руини се намират до блестящи метрополии; заснежени върхове засенчват слънчеви равнини; множество религии и езици съжителстват в рамките на една република. Неговата история е история на приемственост и промяна, на култури, наслоени като геоложки пластове, на нация, която непрекъснато се определя на кръстопътя на Азия. Въпреки всичките си изпитания, Пакистан се запазва като земя на очевиден потенциал – и вечна изненада.