Разположен в еврейския квартал на Прага, този забележителен некропол е претърпял векове на атмосферни влияния от основаването си през 1439 г. Заобиколен от лабиринт от стари надгробни плочи и усукани дървета, тленните останки на почти 100 000 души, открити в старото еврейско гробище, имат уникална история, гравирана в камък, носена от бриз.
Веднага щом влезете в тази свещена зона, странната сцена пред вас става ясна. С 12 000 надгробни плочи, подредени под различни ъгли, гробището тихо почита своите уникални погребални обичаи. Ограниченията на пространството доведоха до натрупването на гробове, което създаде вертикален запис на еврейската история, обхващащ почти три века и половина.
Заедно с времето безмилостният ход на природата създаде ситуация, белязана от систематичен безпорядък. Разположени несигурно един срещу друг, покрити с мъх камъни имат надписи на иврит, които бавно избледняват, като шепот, изгубен от времето. С намаляването на дневната светлина и разтягането на сенките гробището става все по-сюрреалистично и напомня на един от най-атмосферните филми на ужасите. Все пак този сайт има голяма емоционална стойност, тъй като осигурява физическа връзка с по-ранните поколения, която вдъхва уважение, а не безпокойство.
Пътувайте на юг до Мексико, където остров близо до оживената столица има толкова обезпокоителен образ, че може да служи като фон за най-ужасяващите холивудски филми на ужасите. Добре дошли в Isla de las Muñecas, понякога известен като Острова на куклите, където линията, разделяща капризите от ужаса, изчезва.
Хиляди изоставени кукли, чиито мъртви очи се взират от всеки възможен костур, изобилстват на това скромно парче земя в каналите на Xochimilco. Под тежестта на тези пластмасови стражи клоните на дърветата скърцат; техните някога весели лица сега са очукани и отвратителни, придавайки на острова зловеща празничност.
Воден от неясна цел, Джулиан Сантана Барера започва да събира изхвърлени кукли от боклука на Мексико Сити през 1950 г., превръщайки острова в тази призрачна галерия. Целта му е да успокои неспокойната душа на малко дете, загинало в близките морета. В обрат на събитията, който изглежда почти красив, за да е истина, Барера лично се сблъсква с воден край близо до острова през септември 2001 г., оставяйки след себе си обезпокоителното си наследство.
Не можете да се отървете от чувството, че сте наблюдавани, докато се движите по малките пътечки на Isla de las Muñecas. С стъклените си погледи куклите - в много състояния на разпад - изглежда следват всяко ваше движение. Това е място, където по-тъмните страни на човешката природа се сблъскват с чистотата на детството, за да създадат среда, която е едновременно интригуваща и доста обезпокоителна.
Пътуването ни ни води към окъпаните от слънце пейзажи на Португалия, където в град Евора един необикновен параклис рязко ни напомня за нашата смърт. Шедьовър на зловещата архитектура, предизвикваща представите ни за живота, смъртта и свещеното, Капела дос Осос, понякога известна като Параклис на костите,
В рамките на по-голямата църква на Св. Франциск този малък параклис се разви от ситуация, подобна на тази, с която се сблъскаха дизайнерите на парижките катакомби. През шестнадесети век Евора е била заобиколена от четиридесет и три гробища, всички от които претендират за безценна територия. Поправката е? централизирана костница, функционираща едновременно като мощен memento mori и място за последна почивка.
Откривате се пред стени и колони, покрити с тленните останки на около 5000 души, веднага щом прекрачите прага на параклиса. Мрачен поздрав към всички, които влизат, черепи се усмихват от ниши, бедрени кости създават сложни шарки и цял скелет виси на верига. Резултатът е едновременно ужасен и странно красив, паметник на артистичната визия на францисканските монаси, които създадоха това специално място.
Отразено в надписа над входа, „Nós ossos que aqui estamos, pelos vossos“ („Ние, костите, които сме тук, вашите чакаме“). Посланието на параклиса е недвусмислено. Предадено в най-висцералната среда, която можете да си представите, това е отрезвяващо напомняне за преходността на живота и равенството на всички в смъртта.
Нашата предпоследна спирка е Чешката република, до малко градче, наречено Лукова, където една от най-зловещите арт инсталации в последно време намира израз върху изоставена църква. Веднъж изоставен от 1968 г., когато част от тавана на църквата "Свети Георги" се срути по време на погребение, сега той служи като мълчалив пазител на миналото, а стените му шепнат ехото на отдавна забравени молитви.
Художникът Якуб Хадрава помогна на църквата да се превърне от рушаща се руина в място за поклонение на зловещите фенове. Хадрава напълни пейките на църквата с призрачни скулптури, като по този начин преодоля пропастта между физическото и призрачното и създаде събрание, замръзнало във вечна отдаденост.
Ужасната тишина те връхлита, щом отвориш големите дървени врати и влезеш в наоса. Под белите покривки и в различни молитвени позиции, белите скулптури сякаш трептят между сянка и субстанция в слабата светлина, идваща от протритите прозорци. Изглежда сте открили служба, на която присъстват душите на отдавна починалите, чиито форми почти не висят на нашата планета.
Безспорно завладяващ, ефектът е доста смущаващ. В рамките на пространство, което някога е било определено за вечно изкупление, творбите на Хадрава ни предизвикват да се изправим пред собствената си смърт и непостоянството на човешките институции. Дълго след като сте напуснали територията на църквата, това е майсторска комбинация от изкуство, духовност и странното, което остава в съзнанието ви.
Пътуването ни завършва в буйните планини на Лусон, Филипините, където стар обичай за погребение поставя под съмнение предположенията ни за линията, разделяща света на живите от царството на мъртвите. Долината Ехо в град Сагада е доказателство за отличителен погребален обичай, който е пленявал и ужасявал посетителите от хилядолетия.
Тук, сред покрити с мъгла скали, ще видите гледка, която изглежда предизвиква както гравитацията, така и традиционните идеи за погребение: ковчези, висящи високо над земята, закрепени към голата скала. Родена от убеждението на хората от Игорот, че колкото по-високо са разположени починалите, толкова по-близо ще бъдат до духовете на своите предци, тази практика създава сцена на призрачна красота и очевидна духовна енергия.
Стоейки в основата на тези скали и извивайки врата си, за да видите висящите ковчези, няма как да не изпитате страхопочитание и неудобство. Няколко от ковчезите датират от векове; тяхната дървесина е избеляла от излагане на околната среда. Други са по-скорошни пристигащи, доказателство, че този вековен обичай все още властва дори в съвременната епоха.
Окачването на тези ковчези само по себе си е паметник на волята и уважението към мъртвите. Членовете на семейството трябва да носят любимите си хора през трудни планински пътеки и след това да се справят с нестабилната работа по закрепването на ковчега към стената на скалата. Говорейки за вкоренените вярвания на хората от Игорот, това е дело на любов и духовна отдаденост.
Висящите ковчези придобиват още по-ефирен характер с настъпването на вечерта над Echo Valley. Задълбочаването на сенките и сгъстяването на мъглата създават среда, която е едновременно доста прекрасна и определено плашеща. Паметник на продължаващата връзка между живите и мъртвите в културата Сагада, ковчезите, силуети на фона на избледняващата светлина, сякаш се носят във въздуха.
Макар и смущаващ за външни хора, този обичай ни напомня за няколкото начина, по които обществата навсякъде почитат своите мъртви. Той ни моли да разгледаме многото начини, по които хората се опитват да затворят временните и вечните празнини, което толкова предизвиква нашите предположения за смъртта и погребението.
В свят, пълен с добре познати туристически дестинации, някои невероятни места остават тайни и недостъпни за повечето хора. За тези, които са достатъчно авантюристично настроени, за да…
Открийте оживените нощни заведения в най-очарователните градове в Европа и пътувайте до запомнящи се дестинации! От жизнената красота на Лондон до вълнуващата енергия...
Прецизно построени, за да бъдат последната линия на защита на историческите градове и техните жители, масивните каменни стени са безшумни стражи от отминала епоха.…
Лисабон е град на португалското крайбрежие, който умело съчетава модерни идеи с привлекателността на стария свят. Лисабон е световен център за улично изкуство, въпреки че…
От създаването на Александър Велики до съвременната си форма, градът остава фар на знание, разнообразие и красота. Неговата неостаряваща привлекателност произтича от...
