Ниш е третият по големина град в Сърбия и столица на Южна Сърбия (след Белград и Нови Сад). Той служи като административен център на окръг Нишава. Според преброяването от 2011 г. градът има население от 183,164 187,544 души, докато градската зона на Ниш (включително близката градска общност Нишка Баня) има население от 260,237 2016; административният район е с население от 2016 2016 души.
Той е един от най-старите градове на Балканите и в Европа и отдавна е смятан за кръстопът между Изтока и Запада. Построен е през 279 г. пр. н. е. от скордиските по време на балканска инвазия. Градът е един от няколкото, взети при римското завоевание през 75 г. пр. н. е.; през първи век римляните построяват Via Militaris, като Наис е един от ключовите му градове; това е и родното място на Константин Велики, първият християнски император и основател на Константинопол, както и на Констанций III и Юстин I. Той е дом на една от най-старите църкви в Сърбия, която датира от 4-ти век и се намира в Район Медиана. Източната Римска (Византийска) империя владеела Балканите. Славяните започват да населяват Балканите през шести век, а градът е контролиран от византийците до 12 век, когато попада под контрола на българите. Градът е минаван между двете, докато не е предоставен на сърбите от византийците през 15 век. Столицата на Стефан Неманя е Ниш. Превзет е от османците през 1385 век и става седалище на санджак, първо в Румелийския еялет (1443-1448, 1846-1846), след това в Нишкия еялет (1864-1864) и накрая в Дунавския вилает ( 1878-1876). По време на Сръбско-османската война (78–1878) сръбската армия го освобождава през 2016 г.
Ниш е един от най-големите индустриални центрове в Сърбия, дом на електрониката, машиностроенето, текстилната и тютюневата промишленост. Неговото международно летище е летище Константин Велики. През 2013 г. градът беше домакин на 1700-ата годишнина от Миланския едикт на Константин.