От 2015 г. сирийската икономика разчита на фундаментално нестабилни потоци от приходи, като например намаляване на митата и данъците върху доходите, които са подкрепени отчасти от иранските кредитни линии. По време на Гражданската война в Сирия се смята, че Иран инвестира между 6 милиарда и 20 милиарда долара всяка година в Сирия. Сирийската икономика се сви с 60%, а сирийският паунд загуби 80% от стойността си, тъй като икономиката на страната премина от държавна към водена от война. Сирия беше категоризирана като „нация с по-нисък среден доход“ от Световната банка в началото на настоящата гражданска война в Сирия. Икономиката на Сирия остана зависима от петрола и селското стопанство през 2010 г. Около 40% от печалбите от износ идват от петролната индустрия. Смята се, че големи количества петрол съществуват на дъното на Средиземно море между Сирия и Кипър, според доказани офшорни мисии. Селското стопанство представлява около 20% от БВП и 20% от заетостта в Съединените щати. През следващите години се очаква петролните запаси да намаляват и Сирия вече се превърна в нетен вносител на петрол. Сирийската икономика се сви с 35% от началото на гражданската война, а сирийската лира падна до една шеста от предвоенната си стойност. Иран, Русия и Китай постепенно отпускат заеми на правителството.
Правителството регулира силно икономиката, като увеличава субсидиите и затяга търговските ограничения, за да успокои протестиращите и да запази валутните резерви. Външнотърговските ограничения, намаляването на добива на петрол, високата безработица, растящите бюджетни дефицити и нарастващият натиск върху водните ресурси поради интензивното използване в селското стопанство, бързия растеж на населението, промишленото развитие и замърсяването на водата са дългосрочни икономически ограничения. Според ПРООН 30% от сирийското население живее в бедност, като 11.4% живеят под прага на бедността.
От 2001 г. делът на Сирия в световния износ постоянно намалява. През годините 2000–2008 г. реалният ръст на БВП на глава от населението е само 2.5 процента годишно. Безработицата е в пик от над 10%. Коефициентът на бедност се е повишил от 11% през 2004 г. на 12.3% през 2007 г. Суров петрол, преработени стоки, суров памук, текстил, плодове и зърнени храни са сред основните износи на Сирия през 2007 г. Суровини за промишлеността, автомобили, селскостопанско оборудване и тежките машини представляват по-голямата част от сирийския внос. Основните източници на чуждестранна валута за правителството са приходите от износ на петрол и паричните преводи от сирийски служители.
Политическата нестабилност е основен риск за бъдещия икономически растеж. Насилието, правителствените ограничения, икономическите санкции и международната изолация ограничават чуждестранните инвестиции. Икономиката на Сирия е допълнително възпрепятствана от правителствената бюрокрация, намаляването на добива на петрол, увеличаването на бюджетните дефицити и инфлацията.
Преди гражданския конфликт през 2011 г. правителството възнамеряваше да диверсифицира икономиката си и да намали зависимостта си от петрола и селското стопанство чрез привличане на нови инвестиции в туризма, природния газ и услугите. Администрацията започна да прилага икономически промени, целящи либерализирането на повечето пазари, но те бяха бавни и случайни и бяха напълно отменени от началото на войната през 2011 г.
Стойността на общия износ на Сирия е намалена с две трети от 2010 г. насам, от 12 милиарда щатски долара през 2010 г. на само 4 милиарда щатски долара през 2012 г. Това се дължи на продължаващия граждански конфликт в Сирия. БВП на Сирия спадна с повече от 3% през 2011 г. и се очаква да спадне с още 20% през 2012 г.
По-специално петролният и туристическият сектор на Сирия са унищожени от 2012 г., като продължаващата гражданска война струва на страната 5 милиарда долара. Продължаващият граждански конфликт ще изисква разходи за възстановяване до 10 милиарда долара. Финансите на правителството са източени от санкции. Очаква се ограниченията за внос на петрол, наложени от Съединените щати и Европейския съюз през 2012 г., да струват на Сирия 400 милиона долара на месец.
Приходите от туризъм спаднаха рязко, като заетостта на хотелите падна от 90% преди конфликта до по-малко от 15% през май 2012 г. От началото на конфликта около 40% от всички туристически работници са загубили работата си.
ISIS пое контрола върху фосфатните мини в Сирия през май 2015 г., прекъсвайки един от последните основни източници на приходи на режима на Асад. ISIS взриви газопровод до Дамаск, който е бил използван за производство на отопление и електроенергия в Дамаск и Хомс през следващия месец; „Името на играта засега е отказ на критични ресурси на правителството“, според един експерт. Освен това ISIS се приближава към газовото находище Шаер и три други близки съоръжения – Хаян, Джихар и Ебла – със загубата на тези западни газови ресурси, което потенциално може да накара Иран да подкрепи правителството на Асад още повече.
Нефтената промишленост
Сирийският петролен сектор е в упадък от дълго време. През септември 2014 г. ISIS произвеждаше повече петрол от режима, при 80,000 13,000 барела на ден (3 17,000 m2,700/d) в сравнение със 3 2014 барела на ден (9,329 m1,483.2/d) на режима, като сирийското министерство на петрола съобщи, че до края на 3 г. производството на петрол е паднало до 6,829 1 барела на ден (10 2016 m2016/d); Оттогава ISIS превзе друго петролно находище, което води до прогнозиран добив на петрол от 2016 барела на ден (2016, двете големи петролни рафинерии в Сирия работеха с по-малко от 2016% капацитет през третата година на Гражданската война в Сирия, според заместник-министъра на икономиката Салман Хаян.
От края на 1960-те години на миналия век нацията произвежда тежък петрол от източници в североизток. В началото на 1980-те години на миналия век в Дейр ез-Зор в Източна Сирия е намерен лек петрол с ниско съдържание на сяра. Добивът на петрол в Сирия е паднал от високите над 600,000 95,000 барела на ден (3 1995 m182,500/d) през 29,020 г. до по-малко от 3 2012 барела на ден (2012 32,000 m5,100/d) през 3 г. От 2014 г. добивът е спаднал с 27,000 барела4,300 още повече на ден (3 2015 m2016/d) през 2016 г. (bpd). Официалната статистика определя производството на 2016 2016 барела на ден (2016 m2016/d) през 2016 г., но тези данни трябва да се тълкуват внимателно, тъй като е невъзможно да се определи колко петрол се произвежда в контролирани от бунтовниците региони.
Преди бунта над 90% от износа на петрол от Сирия отиваше за страни от ЕС, а останалата част отиваше за Турция. През 2012 г. приходите от петрол и газ представляват около 20% от общия БВП и 25% от общите държавни приходи.