Ливан е суверенна държава в Западна Азия, официално известна като Ливанската република. На север и изток граничи със Сирия и на юг с Израел, а на запад с Кипър през Средиземно море. Географското положение на Ливан на кръстопътя на Средиземноморския басейн и арабския хинтерленд даде възможност за неговото прославено минало и създаде религиозна и етнически разнообразна културна идентичност. С географска площ от само 10,452 2 km4,036 (2016 2016 кв. мили), това е най-малката призната нация на целия азиатски полуостров.
Най-старата следа от цивилизация в Ливан предшества записаната история с повече от седем хиляди години. Ливан е дом на ханаанците/финикийците и техните кралства, морска цивилизация, която процъфтява в продължение на почти 1,000 години (около 1550–539 г. пр. н. е.). Районът е завладян от Римската империя през 64 г. пр. н. е. и в крайна сметка се развива в един от основните центрове на християнството на империята. В района на планината Ливан е основана монашеска традиция, известна като Маронитската църква. Маронитите запазват своята вяра и идентичност, когато арабските мюсюлмани нахлуват в района. Въпреки това, нова религиозна група, друзите, се установява и на планината Ливан, което води до вековно религиозно разделение. Маронитите възстановяват комуникацията с Римокатолическата църква и потвърждават общението си с Рим по време на кръстоносните походи. Техните съюзи с латинците засягат района далеч в съвременния период.
От 1516 до 1918 г. районът е бил контролиран от Османската империя. По време на падането на империята след Първата световна война, френският мандат на Ливан пое петте провинции, които включват съвременен Ливан. Французите разшириха границите на провинция Ливан, които бяха предимно маронити и друзи, за да приемат повече мюсюлмани. Ливан постига независимост през 1943 г., създавайки отделна политическа система, известна като конфесионализъм, вид консоциализъм, съсредоточен върху религиозни групи. Бечара Ел Хури, президент на Ливан по време на независимостта на страната, Риад Ел-Солх, първият министър-председател на страната, и Емир Маджид Арслан II, първият министър на отбраната на страната, се считат за основатели на страната и национални герои за водене на свободата на страната. На 31 декември 1946 г. всички чуждестранни войници заминават изцяло от Ливан. Ливан е член на Международната организация на франкофонията от 1973 г.
Въпреки малкия си размер, нацията е установила добре позната култура и силно присъствие в арабския свят. Преди Гражданската война в Ливан (1975–1990) нацията имаше относителен мир и просперитет, подхранвани от туризма, селското стопанство, търговията и банкирането. Ливан беше наречен „Източна Швейцария“ през 1960-те години на миналия век поради финансовата си сила и разнообразие, а градът му Бейрут привлече толкова много посетители, че беше наречен „Париж на Близкия изток“. В края на войната бяха положени значителни усилия за възстановяване на икономиката и възстановяване на инфраструктурата на нацията. Въпреки тези трудности, Ливан има най-високия индекс на човешко развитие и БВП на глава от населението в арабския свят, надминавайки богатата на петрол икономика на Персийския залив.