Най-добре запазените древни градове: Вечни градове със стени
Прецизно построени, за да бъдат последната линия на защита на историческите градове и техните жители, масивните каменни стени са безшумни стражи от отминала епоха.…
Много преди да се появят картички с лозя и манастири, почвата на Молдова е носила отпечатъците от безброй цивилизации. В Стария Орхей (Орхейул Веки), драматична долина, издълбана в каньони, на около 60 км северно от Кишинев, археолозите са разкрили пластове след пластове от човешката история. Тук неолитните земеделци от Кукутени-Трипилия (около 5000–2750 г. пр.н.е.) някога са обработвали земята; по-късно племена от желязната епоха, като гетите-даките, са построили крепости (VI–III век пр.н.е.) върху скалите. През 14 век в Орхейул Веки израства град от Златната орда, наречен Шехр ал-Джедид („Нов град“), последван от средновековен молдовски град при Стефан Велики (управлявал 1457–1504 г.).
Паметниците, останали след това, са също толкова богати. В Орхейул Веки пещерни църкви, издълбани във варовикови стени – някои от които датират от края на XIII – XV век – свидетелстват за православни монаси, които са се крили от нашествия и са пазили литургичните традиции живи. Близкият манастир Руди (слоеве от X – XVIII век) също открива праисторически кремъчни инструменти и кладенец от римската епоха. Дори днес Орхейул Веки се усеща като музей на открито: всяка скала и тераса нашепва различна епоха, от палеолитни ловци до средновековни поклонници.
Самата география на Молдова разказва част от историята. Река Реут се провира през варовикови хълмове, създавайки амфитеатроподобен пейзаж в Орхейул Веки, където лозя са се прилепили към тераси над древни крепости. Това взаимодействие на човешки селища и естествена крепост е направило региона стратегически в продължение на хилядолетия. Накратко, Молдова не е просто модерна нация; тя е кръстопът на неолитни култури, дакийски княжества, монголски ханства и молдовски херцогства, всички наслоени едно върху друго.
Сред най-удивителните тайни на Молдова се крият под земята. Под полегатите хълмове на Северна Молдова се простира невидим свят от варовикови галерии, преустроени като винарски изби. Преди повече от 30 милиона години тази земя е била потопена под Тортонско-Сарматско море, оставяйки след себе си дебели варовикови наслаги. Векове добив на кариери са издълбали стотици километри тунели, които са били идеални за съхранение на вино, след като лозята са станали цар. По време на съветската епоха (от 1951 г. нататък) държавните плановици са превърнали тези изоставени мини в колосални винарски складове. Днес два от тях – Крикова и Милещий Мичи – са световни забележителности на винената култура.
Винарна Крикова, само на няколко километра от Кишинев, се простира под земята. Тя използва около 32,4 хектара (80 акра) галерии (общ обем 1 094 700 м³), които се простират на 120 км (75 мили). Вътре преобладават еднородни условия: скалните стени поддържат постоянна температура от 10–14 °C (50–57 °F) с ~90% влажност, идеална за отлежаване на вино. В този подземен град виното тече от 40 милиона литра (над 10,5 милиона американски галона) резервоари за съхранение. Когато Молдова е била част от СССР, дори съветски лидери като Хрушчов и Горбачов са препичали молдовски пенливи вина тук. Днес Крикова все още произвежда около 2 милиона бутилки класическо пенливо вино годишно.
Другият титан е Милещтий Мичи, чиито галерии се простират на над 200 км с работеща мрежа от 55 км, използвана за съхранение. През 2005 г. известната му „Златна колекция“ от редки реколти печели световен рекорд на Гинес: изумителните 1,5 милиона бутилки вино (някои сухи, някои сладки, някои пенливи) в ниши на избите. Най-старите бутилки датират от 1973 г. Тези изби – около 97,7 хектара (242 акра) подземни камери – формират най-голямата винена колекция в света. Подобно на подземна катедрала, Милещтий Мичи дори има дегустационни зали, барокови маси и стенописи по стените си. „Ние не продаваме вино, ние продаваме история“, шегуват се молдовците, тъй като всяка бутилка тук се превръща в куршум в историята на нация, някога наричана Бесарабия.
Контрастът е поразителен: над земята теренът на Молдова е скромни хълмове и равнини, но под земята се превръща в чудо на индустриалната епоха. Тези изби превръщат варовиковите кариери от съветската епоха в туристически атракции – всяка „улица“ е кръстена на сорт вино или историческа личност. Всъщност Крикова и Милещий Мичи са винени метрополии от световна класа, издълбани в земята. Дори за опитните енофили мащабът е труден за представяне: „най-големите подземни винени галерии и най-обширната колекция от бутилки вино в света“.
Вярата на Молдова е гравирана в камък – буквално. Изобилстват скални манастири и варосани църкви. Може би най-изумителният е манастирът Типова на река Днестър. Издълбан в отвесни варовикови скали близо до Резина, Типова е най-големият православен пещерен манастир в Източна Европа. В златния си век (18-ти век) монаси издълбавали килии и параклиси от скалната стена, така че целите крила на манастира са разделени само от масивни каменни колони. Преданието дори разказва, че молдовският принц Щефан чел Маре се е оженил тук. След като е затворен от Съветите и лежи в руини до 1994 г., Типова днес все още посреща поклонници на своите тераси, покрити с лози, и мъхести пещери.
Типова е само един пример за скалистата духовност на Молдова. Манастирът Сахарна (Света Троица), разположен по-на север, е известен с още по-мистична реликва: на върха на 100-метрова скала се твърди, че каменен отпечатък е този на Дева Мария, видяна във видение от 17-ти век. Покрити с мъх отшелнически сгради като Сахарна показват как езическата легенда и християнската вяра се преплитат тук. По подобен начин в комплекса Орхейул Веки все още се използват поредица от пещерни параклиси от 13-ти до 18-ти век, чиито славянски надписи и икони от 17-ти век тихо провъзгласяват приемствеността на поклонението в Молдова.
В равнините, изрисуваните манастири са не по-малко впечатляващи. Манастирът Къприана, сгушен в горите Кодри на 40 км северозападно от Кишинев, е най-старият съществуващ манастирски обект в Молдова (за първи път документиран през 1429 г.). Александър Добри дарява Къприана на жена си, а по-късни владетели като Петру Рареш (средата на 1500 г.) възстановяват неговите крепостни общежития и църкви. Каменната му църква „Успение Богородично“ (1491–1496 г.) съдържа гробницата на митрополит Гаврил Бънулеску-Бодони и остава най-старата запазена църква в Молдова. Недалеч се намира манастирът Япца на десния бряг на Днестър, забележителен с това, че никога не е бил затварян от Съветите. Скрит в гора и пещера на края на Приднестровието, православните монахини в Япца поддържат пламъка жив, когато повечето манастири замлъкват.
Тези свети места – от мокрите пещери на Типова до бароковите камбанарии на Каприана – не са нито мраморни дворци, нито величествени катедрали, а органични продължения на земята. Те подчертават колко дълбоко ритуалът и устойчивостта са вплетени в молдовската култура. За посетителите преживяването е сюрреалистично: скитане сред църкви с килии тип „пчелна пита“, древни тисове и литургични звуци в отдалечени долини. Както казва един автор, тези манастири „все още съхраняват традиционния начин на живот на монасите през вековете“, непроменен от времето. По този начин свещеното наследство на Молдова свързва дълбоката ѝ история (скалата Орхейул Веки) с жива традиция.
Дори в горите на Молдова ви очакват изненади. Въпреки интензивното обработване, страната защитава някои от последните първични екосистеми в Европа. Резерватът Падуря Домняска в област Глодени (Северна Молдова) обхваща 6032 хектара (~14 900 акра), съхранявайки една от малкото древни дъбови гори в Източна Европа. Тук все още се извисяват величествени дъбове – някои от които на векове – а през последните години европейските бизони (wisent) бяха отново въведени, за да се разхождат сред тях. Природозащитниците виждат Домняска като преродена кралска гора: през Средновековието тя е била ловен резерват на молдовските принцове (оттук и името ѝ), а сега отново е дом на диви стада. Глигани, елени и рисове бродят в сенките ѝ, докато наблюдателите на птици забелязват редки кълвачи и мишелове в короните на дърветата.
На друго място в централна Молдова, резерватът Кодри (област Стръшень) защитава 5187 хектара (12 820 акра) смесена гора. Това е първият научен резерват в Молдова (основан през 1971 г.), чиито преплетени била приютяват над 1000 вида растения и 50 вида бозайници. В Кодри може да зърнете европейски язовец или бухал, а върховете на дърветата отекват от виковете на черни щъркели и гъски. Наблизо, резерватът Плаюл Фагулуй (5642 хектара/13 940 акра) защитава местообитанието на прохладни букови гори. Тук се срещат критично застрашени евразийски рис и европейска видра, което ни напомня, че дори малка Молдова някога е била дом на най-големите хищници в Европа.
В открития, степноподобен юг и по бреговете на реките се крият и други съкровища. Резерватът Ягорлич (Приднестровие) е просторно плато над река Днестър, където учените са преброили 200 вида птици – около 100 от тях гнездят – включително редки орли, блатари и неуловимия синигер педулина. По скалистите степни склонове херпетолозите са каталогизирали европейския зелен гущер, змията Dice и дори езера, където обитава европейската блатна костенурка. Тези находки са изненадващи за страна, която мнозина смятат за изцяло земеделска земя.
Накратко, Молдова е екологично много по-силна от очакваното. Тя съдържа единствената по рода си дива дъбова екосистема в Европа, растяща върху варовикови възвишения, която не се среща никъде другаде в ЕС. Тя е дом и на реликтова степна флора и фауна, по-типични за украинските прерии. По съветско време горите ѝ са били силно изсичани, но останалите фрагменти („кодриите“) са се превърнали във фокус на възраждане на биоразнообразието. Натискът за опазване на природата е скорошен, но пламенен: стотици биолози и доброволци сега наблюдават вълци, глигани, жерави и редки жаби.
За пътешествениците, които обичат природата, Молдова предлага пешеходни пътеки през мъгливи дъбови поляни и тихи влажни зони, където жеравите барабанят с криле на разсъмване. Контрастите на страната са богати: 90% земеделски, но същевременно спортни кътчета от дива природа, спечелили обозначенията на ЮНЕСКО за биосфера и Рамсарска конвенция. Един уебсайт ентусиазирано пише, че Молдова „остава една от най-слабо посещаваните страни в Европа, което я прави истинско скрито бижу за авантюристично настроени пътешественици“. Наистина, намирането на тиха горска пътека, където единствената дива храна за бизони в Европа, е толкова вълнуващо, колкото да се натъкнете на средновековна фреска в отдалечен манастир.
В Молдова дори езикът носи отзвук от империя и идентичност. Официално езикът на нацията е румънски, романски език. И все пак до 2023 г. конституцията (написана по съветско време) упорито го наричаше „молдовски“. Това беше изкуствена манипулация от московската епоха: когато Бесарабия беше част от СССР (1940–1991 г.), властите наложиха идеята за отделна „молдовска“ идентичност и дори използваха кирилицата. През 1989 г. обаче Молдова се върна към латинската писменост и заяви, че речта ѝ е по същество румънска. През март 2023 г. парламентът единодушно прие закон, който да нарича езика румънски във всички законодателни актове, позовавайки се на декларацията за независимост от 1991 г. и решение на конституционния съд. Тази промяна беше символична за западното движение на Молдова: както отбеляза Ройтерс, тя привежда държавния закон в съответствие с убеждението на хората, че говорят румънски, а не отделен език.
Руският език остава широко разпространен, наследство от съветското образование и търговия. В градовете и отцепилата се Приднестровска област руският език често е лингва франка. Докладът на Ройтерс от 2025 г. описва Приднестровието като „предимно рускоезично“, което не е изненадващо, като се има предвид произходът на анклава като проруска територия. Дори в Гагаузия (вижте по-долу) русификацията е силна: съветското управление заменя турско-гагаузките училища с руски през 50-те години на миналия век. Днес много молдовци свободно превключват между различните езикови групи; посетител може да чуе продавач на магазин да превключва между румънски, руски и дори украински на север.
Молдовските малцинства допринасят за езиковата мозайка. Около 200 000 души се идентифицират като гагаузи, живеещи главно в автономния регион Гагаузия на юг. Гагаузите са етнически тюркски, но християнски православни, смесица от номадска и селска история. Те говорят гагаузки език (турски диалект), въпреки че по съветска политика е била преподавана кирилица, така че повечето по-възрастни гагаузи сега говорят руски като втори език. Преброяването от 2014 г. е преброило 126 010 гагаузи и е отбелязало, че те произхождат от миграции в Бесарабия от османската епоха. През 1994 г. Гагаузия получава специален автономен статут съгласно новата конституция на Молдова, гарантиращ собствено местно самоуправление – рядък пример за тюркоезична държава, вградена в Източна Европа.
Етническите българи и украинци формират други малцинства, но те твърде често използват руски език за общуване помежду си. Резултатът е деликатен баланс: повечето молдовци говорят румънски (с регионални диалекти), голяма част са двуезични на руски, а малцинство поддържа гагаузката или българската идентичност. Противоречието между румънската и молдовската идентичност все още възниква в политиката и училищата. Както Ройтерс посочи, неотдавнашният езиков закон беше възприет от мнозина като „поправяне на несправедливост“, нанесена от съветското управление. На практика обаче, говорещ от Кишинев и говорещ от Яш (Румъния) могат да разговарят без затруднения – в основата си това е един и същ език.
За пътешественика тези пластове идентичност означават, че Молдова се усеща като кръстопът. Уличните знаци може да са на румънски (латиница) и руски (кирилица). Византийските църковни хорове пеят на старославянски език редом с румънски химни. Традиционните фестивали включват както православни литургични празници, така и народни тържества, някога свързани с тюркските предци. Смесицата може да бъде изненадваща: представете си турска фолклорна танцова трупа, която се изявява на фестивал на винарна, или православна църква от 19-ти век, разменена за дискотека по време на комунизма и след това върната за богослужение. Именно тази смесица от езици и обичаи прави Молдова много по-богата, отколкото предполага размерът ѝ.
Някои от най-стряскащите „факти“ за Молдова идват от нейното съветско наследство – време, когато Молдова е била югозападна република на СССР. Един любопитен епизод е атомното земеделие на Хрушчов. В края на 50-те и 60-те години на миналия век Никита Хрушчов вижда Молдова като селскостопанска лаборатория за Съветския съюз. Той разрешава експеримента „Гама поле“: учени бомбардират семена от пшеница, царевица и соя с радиация с надеждата да създадат култури с по-висок добив или устойчиви на суша. Радиоактивни изотопи са използвани върху тестов участък с църковни прозорци близо до Братушени и резултатите (т.нар. мутация на „зелен грах“ или боб, който има вкус на зехтин) се оказват със съмнителна стойност. Програмата е потулена, но интервюта показват, че няколко изследователи по-късно са се разболели поради излагане на радиация. В селата старите хора все още си спомнят зловещата история: че тук през 60-те години на миналия век Молдова за кратко се е захванала с „атомно градинарство“, за да изхрани СССР.
Друг съветски остатък е Приднестровието – тясната източна ивица на Молдова по поречието на река Днестър, която обяви независимост през 1990 г. Тази отцепническа територия (столицата Тираспол) остава непризната от нито един член на ООН, но въпреки това продължава да бъде де факто руска марионетна държава. Войната от 1992 г. завърши с прекратяване на огъня, но днес Приднестровието все още поддържа собствено правителство, армия, знаме и дори валута. Най-добре е да се разглежда като замръзнал анклав от времето на Студената война. Докладът на Ройтерс от януари 2025 г. подчертава руската му ориентация: стоманодобивните заводи и електроцентралите на Приднестровието от съветската епоха са доставяли голяма част от електроенергията на Молдова, а населението на региона е „предимно рускоезично“. Към края на 2024 г. Кишинев (молдовската столица) и дори Киев се притесняват, че Приднестровието ще се превърне в гореща точка за руския натиск върху Молдова и Украйна.
За пътуващите, еднодневната екскурзия до Приднестровието може да се почувства като влизане в съветска капсула на времето. В Тираспол човек може да открие статуи на Ленин на главния площад, паметници на съветската пехота и вестници, все още отпечатани на руски език. Манастирът Ноул-Нямц в Кицкани (технически територия на Приднестровието) също отразява съветската история: основан от румънски монаси през 1861 г., той е затворен през 1962 г. и е отворен отново като църква и семинария едва през 1989 г. Междувременно от молдовска страна манастирите Хънку и Хърджаука (споменати по-рано) служат като напомняне, че в продължение на близо 40 години след Втората световна война повечето църкви са били затворени или преназначени от Москва. Едва след обявяването на независимостта през 1991 г. религиозният живот се възражда.
В ежедневието съветските мотиви остават видими. Много по-възрастни молдовци все още използват съветски рубли за спестявания, а класическите съветски ястия (борш, сармале) доминират в менютата. Светофарите и трамваите в Кишинев отразяват румънски стил, но в Приднестровието руските табели са стандарт. Историята на Молдова през 20-ти век е история на промени: австро-унгарски и османски претенции, Велика Румъния между войните, съветска анексия през 1940 г. (за кратко нацистка окупация 1941-44 г.), след това комунистическо управление до 1991 г. Всички тези пластове са там под повърхността и любопитен посетител ще забележи стенописи на Ленин, паметници на съветските герои от Втората световна война и колхозна архитектура, смесена с руини на средновековна крепост.
Един скорошен символ на продължаващия обрат на Молдова беше статутът на кандидат за ЕС, предоставен през 2022 г. Президентът Мая Санду (на поста от 2019 г.) набляга на европейската интеграция. Междувременно, както Ройтерс съобщи в началото на 2025 г., правителството на Молдова задоволява собствените си енергийни нужди и намалява акцента върху връзките с Приднестровието и Русия. Изводът: малката Молдова е хваната в капана на политиката на великите сили. Но за разлика от повечето бойни полета на идеологията, тук дори водката е местна и наздравицата с водка ще бъде на два езика.
Скромният размер на Молдова (около 33 800 км² или 13 000 кв. мили) прикрива нейното огромно значение в европейския гоблен. Защо един пътешественик би се интересувал от тази тиха република? Отговорът се крие в уникалното сливане на истории и култури в Молдова. Тук човек открива живи нишки на римско-византийското средновековно Молдовско херцогство, османската сфера, Руската империя и съвременните европейски амбиции, всички сложно преплетени. Едно-единствено село може да съдържа православна църква, построена от принц от 15-ти век, паметник на войници от Червената армия от Втората световна война и турско гробище от 18-ти век, отразяващо мултикултурното минало.
Молдова представлява и кръстопът между Изтока и Запада. Населението ѝ от 2,5 милиона души се намира буквално на географска преграда: румънски език и обичаи от едната страна, славянско и съветско наследство от другата. Неотдавнашната история на страната – независимостта през 1991 г., напрегнатите отношения с Русия, стремежът към ЕС – капсулира дилемите, пред които са изправени много източноевропейски държави днес. В този смисъл, разбирането на Молдова означава разбиране на по-широки течения: съдбата на съветските държави-наследници, устойчивостта на малцинствените идентичности (като гагаузите или румънците) и културните мостове, които поддържат Европа свързана.
От чисто културна гледна точка, Молдова е съкровищница. Кухнята ѝ (царевична каша „мъмълъга“, сливова ракия, овче сирене) загатва за балкански, украински и румънски влияния. Народната ѝ музика – с древни балади на гусли и траурна циганска цигулка – съхранява мелодии, които са изчезнали другаде. Национални празници като Храм (селски празник) или Мърцишор (пролетен празник) предлагат прозорци към синкретичен фолклорен етос. Дори знамето на Молдова – трикольор от синьо, жълто и червено – визуално я свързва с по-голямата румънска културна сфера. И все пак молдовската държава има свои собствени истории: неподчинението на Стефан чел Маре, войната за независимост през 90-те години и дори нарушаващите мълчанието събития от демонстрациите през 1989 г., когато студентите поискаха латинската азбука.
И накрая, Молдова е важна, защото ни напомня колко оживено може да бъде „сърцето на Европа“ извън утъпканите пътеки. Докато туристите се тълпят в Прага или Тоскана, Молдова предлага пейзаж от история, който се усеща безпрепятствено – осветен само от слънчева светлина, фенери в пещери или блясъка на селска фурна. В Милещий Мичи човек може да отпие десетгодишно пенливо вино на 50 метра под земята, докато вековните дъбови горички на Каприана ви приютяват през пролетта. В Кишинев уличното изкуство се съчетава с мозайки от съветската епоха. В Орхейул Веки кранове кръжат над главите ви, а диви цветя се струпват сред хилядолетни руини.
В обобщение, Молдова може да отсъства от много карти, но тя е мозайка от забравени или пренебрегвани парчета от Европа. Лозята ѝ произвеждат вино, което някога е красило царските банкети, манастирите ѝ пазят духовни съкровища, по-стари от румънската държавност, а народът ѝ носи комбинираните спомени на римляни, казаци, османци и съвети. Да прекосиш Молдова е като да преминеш през пластове история. Историята на тази малка страна – за преминалите империи, запазената природа и изкованата идентичност – е вплетена в по-големия европейски наратив. Неизвестността на Молдова я прави още по-ценна: дълбока бележка под линия, която, когато се прочете внимателно, разказва по-пълна история за самата Европа.
Прецизно построени, за да бъдат последната линия на защита на историческите градове и техните жители, масивните каменни стени са безшумни стражи от отминала епоха.…
Франция е призната за своето значимо културно наследство, изключителна кухня и атрактивни пейзажи, което я прави най-посещаваната страна в света. От разглеждането на стари...
Лисабон е град на португалското крайбрежие, който умело съчетава модерни идеи с привлекателността на стария свят. Лисабон е световен център за улично изкуство, въпреки че…
С романтичните си канали, невероятна архитектура и голямо историческо значение, Венеция, очарователен град на Адриатическо море, очарова посетителите. Великият център на този…
От самба спектакъла в Рио до маскираната елегантност на Венеция, изследвайте 10 уникални фестивала, които демонстрират човешката креативност, културното многообразие и универсалния дух на празника. разкрий...
