Куршумлийска Баня

Куршумлийска баня, спа град със 106 жители, според преброяването от 2011 г., заема участък от 7,77 квадратни километра в долината Баньска в Южна Сърбия, разположен между 440 и 500 метра надморска височина по югоизточните склонове на Копаоник и от двете страни на магистралата Ниш-Прищина, само на 11 километра югозападно от Куршумлия и на по-малко от десет километра от административната граница с Косово.

Произходът на Куршумлийска баня като място на лечебни извори датира от римската античност, когато минералните ѝ води – богати на натрий, въглеводороди, флуориди и сулфиди – са привличали както жреци, така и граждани към лечебните си свойства. Археологически останки свидетелстват за късноантични сгради, оградени от камък и тухли, стенописни камери и остъклени прозорци, датиращи от четвърти до шести век, докато каменен паметник от трети век е свидетел на римското име Aquarum Bassinae. Сребърни монети на император Филип Араб, грифони от туфови олтари и фрагменти от гробници се намират под слоевете от по-късно селище, показвайки пътя, по който за първи път се е появил здравен курорт с трайно наследство.

След векове на прекъсваща употреба, модерното възраждане на спа центъра започва през 1883 г., като той става все по-известен по време на Междувоенния период. Обявен за кралски спа център през 1922 г. от крал Александър I Караджорджевич, чиито посещения доведоха до построяването на хотел „Югославия“ на входа на града, съоръженията претърпяват трансформация, която превръща Куршумлийска баня, заедно с Пролом и Луковска в рамките на една и съща община, в една от водещите дестинации за възстановяване в Сърбия. До 1930 г. по улиците му тече електричество, обществените водопроводи захранват повечето домакинства, а парните бани използват извори с температура от 14 до 64 градуса по Целзий. Четирикласно начално училище, по-късно обявено за паметник на културата, обслужва потомството на семейства, емигрирали предимно в края на деветнадесети век от Косово, Копаоник и Шумадия, носейки със себе си празненствата на Джурджевдан, Свети Илия и Свети апостол Тома.

Върхът на спа центъра достига през 1941 г., на прага на глобален конфликт. Преди Втората световна война, рехабилитационният център на града – по-късно кръстен Жубор – е открит през 1982 г. с инвестиция от седемнадесет милиона германски марки, обхващащ около 95 902 квадратни метра сгради, включително вила Милица, заведението за хранене Преполац и спомагателни павилиони, граничещи с геотермални извори. Басейни с олимпийски размери, вани, сауни и места за настаняване на петдесет хиляди посетители годишно придават на Куршумлийска баня както възстановителна цел, така и рекреационна привлекателност. Термалните води отопляват жилищата чрез мрежа от тръби, отличавайки града като самодостатъчен рай за здравето.

Краят на войната донесе югославско управление и краткосрочно разширяване; Жубор наемаше 130 работници и предлагаше 250 легла, но в началото на 2000-те години възникна спор за собственост. Частичните държавни дялове по линия на Фонда за пенсионно и инвалидно осигуряване (Фонд PIO) се сблъскаха с частни искове от „Жубор“, а неплатените данъци за годините на полицейска окупация доведоха до по-нататъшни съдебни спорове. Съдебно решение от 2012 г. в полза на държавата не допринесе особено за възобновяването на дейността; до 2018 г. спа комплексът беше изоставен, инфраструктурата му се разпадаше сред ендемичното жилищно строителство около него. Опитите за продажба на търг на центъра през 2018 г. и отново през 2019 г. на намалени цени не срещнаха участници в търга, въпреки плъзгащата се скала, която постави актива под два милиона евро.

Подновена оферта се появи през февруари 2020 г., когато „Планинка“ – вече стопанин на „Пролом“ и „Луковска баня“, както и на завод за бутилиране и парка „Дяволя Варош“ – придоби спа центъра за 1 415 836 евро. Сделката, одобрена с правителствено постановление, обещаваше инвестиция от 10–12 милиона евро за възстановяване на функционалността до края на 2020 г. или началото на 2021 г. Разследващи доклади обаче по-късно разкриха продажбата като симптоматична за политическо покровителство: законодателните промени през 2014 г. преобразиха борда на фонда „ПИО“, проправяйки пътя за бизнесмени, съседни на държавата, да си осигурят активи на цени под пазарните, докато последващите субсидии от 2,5 милиона евро – с 80% повече от покупната цена на спа центъра – пристигнаха месеци преди комплексът да смени собственика си. През януари 2021 г. Съветът за борба с корупцията осъди целия процес като заплетен в организирана корупция и настоя за анулиране на договора.

Въпреки противоречията, реконструкцията започна през 2020 г. Хотел „Югославия“ беше преосмислен като модерен спа-хотел с 300 легла, като скелетът му беше запазен, но обгърнат отново от нови основи, два плувни басейна, уелнес център, Кралска баня и реставрирания ресторант „Преполовац“. Вила „Милица“ възвърна своята грация от деветнадесети век, а на платото, където някога извори са се сливали в кални бани, се издигна статуя на Хигиея, гръцката богиня на здравето. През април 2022 г. премиерът Ана Бърнабич огледа мястото и обяви откриването за септември; последвалите редакции насрочиха откриването първо за края на годината, а по-късно за февруари 2023 г., когато комплексът прие името „Планинка“.

Докато Куршумлийска баня възвръща терапевтичната си идентичност, административните граници на града се запазват. Определен едновременно като градско селище и седалище на местна общност, той обхваща девет съседни села - Врело, Вукоевац, Дабиновац, Крток, Люша, Тачевац, Тийовац, Трмка и Шатра - чието общо население е намаляло от 3836 през 1953 г. до 440 до 2011 г. Вукоевац и Тачевац са напълно освободени до 1991 г. и 2002 г., докато Шатра и Люша, някога по-населени от самия спа център, сега имат по-малко жители от осемте махали на града: Център, Църквище, Врело, Здравковичи, Ивановичи, Арсичи, Вукадиновичи и Марковичи.

Демографският спад е постоянен рефрен от средата на ХХ век. От пик от 485 жители през 1953 г., Куршумлийска баня е намаляла до 106 до 2011 г. Началното училище, което през 1961 г. е обслужвало 700 ученици с жилищни помещения и кухня, е затворено до 2022 г.; последните му ученици сега пътуват до Куршумлия за обучение. Оскъдният общински здравен център и пощенската станция са запазени, но домакинствата са само 55, със средно 2,75 членове и 125 възрастни на средна възраст 43,9 години (40,2 за мъжете, 47,3 за жените). Етнически хомогенно, селището е предимно сръбско, а останалите му жители се придържат към аграрните традиции, които през 1991 г. са съставлявали само 16,8% от населението.

Отвъд застроената и социална среда, геоложките основи на Куршумлийска баня остават нейно най-важно предимство. Извори с температура от 14 до 64°C се вливат в бани, предназначени за лечение на скелетно-мускулни заболявания и терапии за стерилност, допълнени от пелоид, добит от древни кални кладенци. Синергията между водата и калта, обединена от хилядолетия термично налягане, е залог на възстановителния потенциал на спа центъра. Нов път, който се строи през планината Радан, има за цел да свърже Куршумлийска баня с Юстиниана Прима, Сияринска баня, Пролом баня, Дяволя Варош, Луковска баня и археологическия обект Плочник, като по този начин спа центърът отново се намира в сърцето на регионален кръг от наследство и уелнес.

Историята на Куршумлийска баня е смесица от геология и геополитика, от имперски остатъци и кралско покровителство, от следвоенни социални инвестиции и постсоциалистически спорове. Тя съществува едновременно като хранилище и убежище, компактно селище, чийто терен и извори са привличали както императори, така и простолюдие. Докато реконструкцията преобразява порутените павилиони и съживява калните бани, градът е готов да помири обезлюденото си настояще с обещанието за обновление, вписано във всяка капка минерална вода и всяка плочка от реставрираната фреска. В това сливане на миналото и бъдещето, Куршумлийска баня остава преди всичко свидетелство за устойчивостта на мястото.