Йошаничка Баня

Разположена на 550 метра надморска височина по полегатите склонове на масива Копаоник, Йошаничка баня е климатичен курорт с изключително отличие в административен окръг Рашка на Сърбия; с население от 914 души, регистрирано в преброяването от 2022 г., тя заема тясна долина, издълбана от река Йошаница и нейния приток Самоковка, на двадесет и четири километра северозападно от ски центъра Копаоник, и е привлечена както от минералните богатства, така и от горската тишина.

С приближаването към Йошаничка баня от криволичещата регионална артерия, свързваща Рашка с Брус, въздухът едва доловимо се променя – омекотен от смолистия дъх на Бански Боряк, 29-хектарова горичка от черен бор, чиито иглички излъчват нежен антисептичен аромат, търсен за здраве и покой. Тази дървесна мантия, обявена за защитено природно богатство, се простира без прекъсване до края на собствения 1,2-хектаров терен на спа центъра, където поддържани тревни площи и сенчести алеи предлагат пасивна почивка под короната на борове. По-далеч, добре поддържани туристически пътеки се вият през смесени широколистни гори, издълбани в контурите на хълмовете, канейки гостите и местните жители да прекосят била и котловини, като далечният силует на Голия – най-високите ѝ върхове, често увенчани с мъгла – образува тих контрапункт на клиничната прецизност на спа центъра.

Транспортните връзки говорят за двойната идентичност на Йошаничка баня като едновременно уединено убежище и достъпно светилище. Главната магистрала от Кралево до Косовска Митровица преминава десет километра на югоизток, предлагайки железопътен достъп за посетители, пътуващи от градските центрове на централна Сърбия, докато главната магистрала между Белград и Ниш позволява изход към Кралево и разклонение към този балнеологичен анклав. Като цяло, спа центърът се намира на 245 километра южно от столицата и на 74 километра от Кралево, като подходът му е осеян с добре обозначени кръстовища, които прикриват дълбокото уединение, осигурено от планинската му обстановка.

Терапевтичната репутация на Йошаничка баня се основава основно на нейните термални води, чието присъствие е обект на научен контрол за първи път през 1834 г. по молба на княз Милош. Това първо изследване във Виенския медицински университет е сравнило термалния състав на Йошаница с този на Рибарска и Брестовачка баня, установявайки еталон за клинично сравнение. В рамките на една година барон Хердер, кралският саксонски управител на мината, е провел последователни анализи, завършващи през 1846 г., и едновременно с това вицекралското семейство на Милош Обренович се е възползвало от прочутите възстановителни свойства на водите. Последващи оценки през 1882 г. от виенски експерти – Куниберт, Шлезингер и Шанс – са потвърдили тези открития, докато местни практикуващи като д-р Лека и Шчербаков са затвърдили регионалния статус на спа центъра.

Изтъкнатият ботаник и лекар Йосиф Панчич оценил термалните изливи на Йошаничка баня с особено възхищение, отбелязвайки, че „тя е най-топлата в Европа, на второ място след тези в Бурса и Мала Азия, а по отношение на лечебните стандарти е сравнима с Гострон, с добавеното отличие от по-голямата термична интензивност“. Тази похвала подчертава геоложката уникалност на курорта: тринадесет извора извират по тектонични пукнатини, датиращи от късния олигоцен до ранния кватернер, като потоците им извират от серпентинови и трахитни субстрати. Четири от тези извори извират с пълен капацитет, като общо дебитират тридесет литра в секунда, докато основният източник, разположен на левия бряг на река Йошаница, доставя седем литра в секунда при 78,5 °C; уникално сред тях, този извор показва измерима радиоактивност с енергиен потенциал от 11 MJ.

Хипертермалните изблици допълва скромен студен извор при Лушки поток, чието течение с четиринадесет градуса – с железен вкус – извира с дебит приблизително 0,08 литра в секунда. Въпреки че е малък по обем, този студен извор допълва хидрохимичния репертоар на курорта, позволявайки протоколи, които редуват термична стимулация и хладно потапяне. По-широкият минерален набор от водите на Йошаница включва натриеви, калиеви, калциеви, хидрокарбонатни, сулфатни и флуорни йони, което прави ресурса хипертермален и богато минерализиран – комбинация, използвана както за питейни лечения, така и като допълнение към хидрокинезиотерапевтични режими, съобразени с ревматични заболявания, следоперативно възстановяване и дерматологични състояния.

Инфраструктурата за овладяване на тези подземни отпадъчни води датира от 1935 г., когато е построена модерна баня, която да наследи турската баня от османската епоха, която все още стои в съседство с по-новия павилион. С десет вани и по-малък общ басейн, сградата от 1935 г. (често наричана „Новата баня“) функционира едновременно с хамама от XV до XVII век – куполната му камера и потъналите мраморни басейни напомнят за векове на непрекъснато балнеотерапия. Едновременно ръководство за посетители от 1938 г. отбелязва „необичайно скромната тарифа и изразената лечебна ефикасност“ на банята, като дори отбелязва допълнителното използване на загряти отпадъчни води за затопляне на прасенца – селски прагматизъм, който съжителства с високи медицински стремежи.

Въпреки целенасоченото разширяване на съоръженията непосредствено след Втората световна война, когато Йошаничка баня е снабдена с лечебни павилиони, диагностични услуги и разширен здравен пункт, тя никога не се е превърнала в метрополисен курорт с гранд хотели и спа центрове; вместо това е запазила мащаб, по-съобразен с обстановката в долината си. Следи от по-ранен икономически живот се запазват в самотната мелница, която продължава да функционира от оригиналните тридесет и седем, като колелото ѝ все още се задвижва от теченията на Йошаница и е емблематично за времето, когато аграрната и здравната икономика са били преплетени в ежедневни ритми.

Терапевтичните възможности на курорта се простират отвъд ревматологията: хипертермалните му води се предписват за дегенеративни ставни заболявания, възпалителни ревматични състояния в латентни фази, хиперациден гастрит, профилактика на зъбен кариес и кожни заболявания като екзема и псориазис. Протоколите комбинират перорален прием на минерална вода с потапяне във вода и целенасочена хидротерапия, често допълнена от кинезитерапевтични упражнения, провеждани в терапевтичната зала на здравната станция. Освен това, високата калоричност и минерално съдържание на водите се използват за биоотопление: затопляне на помещения и халета за селскостопанско производство, където цветя, плодове и зеленчуци се възползват от нежната, влажна топлина - допълнителна употреба, която подчертава многостранността на ресурса.

Трайната роля на Йошаничка баня в лечението на ревматични заболявания датира от 1922 г., когато организираното балнеолечение е възобновено след векове на прекъсваща употреба; турската баня, преустроена, но запазена, продължава да функционира редовно под наименованието „Турска баня“, а сводестите ѝ помещения все още граничат с изпълнена с пара тишина. Непрекъснатостта на предназначението, свързваща османската, хабсбургската и модерната белградска епоха, придава на мястото почти палимпсестично качество - пластове история, различими във всяка ниша, облицована с плочки, и всяко мраморно стъпало.

Самото селище, състоящо се от 360 домакинства и 929 възрастни жители, показва демографски характеристики, типични за селска Сърбия: среден размер на домакинството от 3,20 членове и средна възраст от 41,0 години (39,2 за мъжете, 42,8 за жените). Преброяванията проследяват постепенно свиване на населението в продължение на три последователни преброявания, отразявайки по-широки регионални тенденции на градска миграция и променящи се икономически модели; етнографски общността остава предимно сръбска, със семейни линии, простиращи се през вековете на медицинската известност на спа центъра.

Културният резонанс на Йошаничка баня е допълнително подчертан от връзката ѝ с две изтъкнати личности. Милунка Савич (1892–1973), прочута героиня от Балканските войни и Първата световна война, е родена в близката Копривница; паметта ѝ се почита всеки октомври с „Дните на Милунка Савич“ – фестивал, съчетаващ музикални рецитали, историографски лекции и регионални занаятчийски експонати. По-тясно свързано с балнеопазването е родното място на сръбския патриарх Герман (1899–1991), четиридесет и третият предстоятел на Сръбската православна църква, заемал поста от 1958 до 1990 г.; скромната къща, в която е роден, стои в сърцето на селището, запазена като място за поклонение на вярващите и свидетелство за преплитането на свещени и светски съдби.

В своята смесица от термална мощ, горски покой и спокойна медицинска традиция, Йошаничка баня заема уникална ниша сред балнеологичните курорти в Европа. Нейните силно минерализирани, хипертермални извори – сред най-топлите на континента – съществуват съвместно с пейзаж от черноборови гори и селски останки, докато лечебните ѝ павилиони напомнят както за османското начало, така и за модернизацията през ХХ век. Въпреки че посещаемостта остава скромна в сравнение с по-големите здравни курорти, ефикасността на водите ѝ, целостта на историческата ѝ структура и прецизността на клиничните ѝ протоколи продължават да привличат страдащите от ревматични и дерматологични заболявания, търсещите възстановителен отдих в умерена планинска долина и привлечените от многопластовите разкази на два века научна оценка. Така Йошаничка баня съществува – анклав от трайна минерална топлина, ограден от смолисти гори и поддържан от традиции на грижи, обхващащи империи, режими и постоянното преминаване на ръце, които са търсили и намирали нейната любезна подкрепа.