На кръстопътя на континентите, Босфорският проток в Истанбул се разгръща като лента от история и красота. Простирайки се на около 30 км от Черно до Мраморно море, Босфорът е едновременно стратегически важен и живописен. В най-тясната си точка – между средновековните крепости Румели Хисари (европейската страна) и Анадолу Хисари (азиатската страна) – водният път е само около 750 м широк, създавайки драматична обстановка, където теченията се сблъскват. И двата бряга са гъсто залесени и осеяни със села, курорти и елегантни вили. Османските султани някога са силно укрепвали тези брегове – Баязид I построява Анадолу Хисари през 1390–91 г., а Мехмед II – Румели Хисари през 1452 г. – и тяхното наследство от величие продължава в редицата дворци, които красят пролива и днес.
Сгушени по тези залесени брегове, исторически дървени имения, известни като ялълар, образуват непрекъсната „лента от дворци“. Според историците, Босфорът в Истанбул някога е имал близо 600 такива крайбрежни имения. Според последните преброявания около 360 са останали в разпознаваем вид – от които приблизително 150 са запазили оригиналния си характер от 18-ти/19-ти век. Всяка ялъ е разположена точно на брега на водата – обикновено включва собствена лодкостоянка и док – така че вълната на преминаващ ферибот плиска почти основите на имението. Тези дворци (често наричани „Перлите на Босфора“) стоят като живи паметници на османското минало на Истанбул.
Терминът „ялъ“ произлиза от гръцката дума „йиалъ“ („морски бряг“). На практика той обозначава крайбрежните резиденции от приблизително 18-ти до 20-ти век, които някога са били „разпръснати“ както по азиатските, така и по европейските брегове. Както отбелязва един пътеводител, „някога близо 600 от тези великолепни вили са били разположени по анадолските и европейските брегове; сега има приблизително 360“. С други думи, османските благородници и държавници са построили тези големи вторични домове за лятно уединение и социално показване. Днес много от тях са каталогизирани като защитени исторически паметници – например, един експерт е преброил 600 имения, от които 366 са класифицирани като обекти на културното наследство под ръководството на дирекцията за национални паметници.
Повечето оцелели ялълари споделят определени характеристики. Те обикновено са построени предимно от сложно резбовано дърво, с широки веранди и богато украсени стрехи. Последвалите поколения реставрации понякога са заменяли структурните греди с модерни материали, но дървото остава определящият елемент на тези къщи. Много от тях се отличават с еклектична архитектура: могат да се видят традиционни османски мотиви, смесени с бароков, рококо и неокласически стил. (Всъщност, забележителен брой са проектирани от известното истанбулско семейство придворни архитекти Балян.) Всъщност всяко имение е хибрид между Изтока и Запада под един покрив. Големи дворци като Долмабахче или Бейлербей напомнят за европейско величие с бални зали и полилеи, докато по-малките ялълари често изглеждат като романтични османски павилиони.
Рангът на собствениците исторически е бил сигнализиран дори с боя. В късната османска практика вилите на държавните служители са били боядисани в охра-червено, именията на мюсюлманските семейства в пастелни бели или зелени тонове, а тези на немюсюлманските семейства в сиви и кафяви. Пътешествениците от 19-ти век отбелязват този строг цветен код: бордо или шисти къщите на брега веднага са предавали статуса или религията на собственика. Интериорът също е бил разделен на отделения: всяко имение е имало селамък (крило за обществени приеми за гости и мъже) и харемлик (частни помещения за семейството). Помещенията за прислугата, конюшните, лодкостоянките и дори „лунните беседки“ са били често срещани приставки. (Местните предания твърдят, че Долмабахче някога е имал прибиращ се кей, така че султаните са могли да идват с яхта.) За да се предотвратят инциденти, много имения все още показват „Я Хафъз“ или други надписи, за да се призове защита от пожар – отражение на това колко уязвими са били тези дървени съкровища.
Животът в една ялъ може да бъде толкова космополитен, колкото и самата империя. Писателят от 19-ти век, Абдулхак Шинаси, е сравнявал имението на Босфора с „османски микрокосмос“ – в едно домакинство той е преброил черкеска бавачка, гръцки слуга, арменски айваз (лакей), абисински евнух и албански градинар, всички служещи под един покрив. Лодкарите, готвачите и музикантите са били еднакво многоетнически. Всъщност всеки дворец е бил малък свят, отразяващ многообразието на империята на самите ѝ брегове.
Istanbul’s most famous Bosphorus palaces form a gallery of imperial grandeur. For example, Dolmabahçe Palace (on the European shore at Beşiktaş) was built from 1843–1856 under Sultan Abdülmecid I and briefly became the empire’s administrative seat. Its vast crystal staircase and golden salon epitomized Ottoman Baroque opulence. Nearby Çırağan Palace (Ortaköy) was begun under Abdülmecid and completed in 1871 by Sultan Abdülaziz; today it is a luxury hotel but retains a grand colonnaded façade. On the Asian side, Beylerbeyi Palace (in Üsküdar) was built 1861–1865 for Abdülaziz as a summer retreat for sultans; its white marble halls blend French Second-Empire style with traditional Turkish décor. Also in Üsküdar is the Adile Sultan Pavilion (1853), a two-story summer mansion built by Abdülaziz for his sister Adile, now a historic museum. (Other waterfront gems include the smaller Küçüksu Pavilion [1857] and the Baroque Kadırga Yalısı, among many private yalıs scattered from Kanlıca down to Emirgan.) These palaces and villas collectively showcase the Ottoman elite’s tastes – from Rococo whimsicality to Neoclassical symmetry – all set against the Bosphorus’s ever-changing light.
Гледани от водата, тези имения представляват вечна картина. (Снимката по-горе показва двореца Чираган, сияещ под залеза над Босфора.) Един пътепис отбелязва, че те са разположени покрай наситено синия проток „в целия си блясък“, облегнати на хълмовете, облечени с борове. През лятото звукът на фериботните рогове, смесен с призивни камбани, е типичен за Истанбул. За посетителите най-добрият начин да оценят двореца „ялълълар“ е с лодка: фериботи и туристически круизи се плъзгат точно покрай тези къщи, предоставяйки на пътниците гледка от първия ред. Няколко дворци (като музея Долмабахче и музея Бейлербей) могат да бъдат разгледани отвътре, а някои стари дворци са домакини на концерти или сватби. Но до голяма степен те остават частни, така че подходът откъм брега е начинът, по който повечето хора ги възприемат.
Дори и в разруха, именията на Босфора внушават очарование и стойност. Много от тях са сред най-скъпите домове в света: ялъсъ на принц от края на 19-ти век е продадена за около 100 милиона евро през 2018 г. Имението „Зеки паша“ от 19-ти век е подобно легендарно (Forbes го е включил сред десетте най-скъпи къщи в света), а имението „Ербилгин“ в Йеникьой някога е надхвърляло 100 милиона долара на хартия. Всъщност, скорошни доклади за недвижими имоти сочат, че около 60 от приблизително 600-те имения край Босфора са били на пазара до края на 2018 г. - много от тях са били предлагани на богати чуждестранни купувачи. Валутните колебания са изиграли роля: с ниската турска лира, инвеститори от региона на Персийския залив (Катар, ОАЕ и др.) са грабнали или са наддавали за тези имоти. (Турция вече дори предлага гражданство на чужденци, които инвестират над 250 000 долара в недвижими имоти, което стимулира продажбите на луксозни имоти.) Поп културата също добави привлекателност: хитовите телевизионни сериали, заснети в Босфора, привличат фенове да ги посетят с ферибот или дори с частна автобусна обиколка.
Въпреки цялата си елегантност, тези имения са трогателни реликви от един по-стар Истанбул. Както един наблюдател го е казал, дворците на Босфора са „с истории за скрити животи, но остават на ръба да изчезнат в прашните страници на историята“. Времето и пренебрежението са отнели много (най-старата оцеляла крепост на азиатския бряг датира едва от 1699 г.). И все пак, тези, които са останали, придават магическо, почти приказно качество на пролива. Крайбрежната разходка или пътуването с ферибот в Истанбул неизбежно се превръща в пътешествие през времето – парад от пастелни османски имения, всяко с резбовани балкони, боядисани капаци и собствено дърво Чинар. В град, известен с джамиите и базарите си, дворците на Босфора ни напомнят за различно наследство: космополитните летни убежища, където султани и поети някога са гледали през вълните.
В свят, пълен с добре познати туристически дестинации, някои невероятни места остават тайни и недостъпни за повечето хора. За тези, които са достатъчно авантюристично настроени, за да…
Лисабон е град на португалското крайбрежие, който умело съчетава модерни идеи с привлекателността на стария свят. Лисабон е световен център за улично изкуство, въпреки че…
От самба спектакъла в Рио до маскираната елегантност на Венеция, изследвайте 10 уникални фестивала, които демонстрират човешката креативност, културното многообразие и универсалния дух на празника. разкрий...
Разглеждайки тяхното историческо значение, културно въздействие и неустоима привлекателност, статията изследва най-почитаните духовни места по света. От древни сгради до невероятни…
Франция е призната за своето значимо културно наследство, изключителна кухня и атрактивни пейзажи, което я прави най-посещаваната страна в света. От разглеждането на стари...
