Вароша, легендарният крайбрежен квартал на Фамагуста на източното крайбрежие на Кипър, днес се намира в зловеща тишина. Някога бляскав модерен курорт, ограден с високи хотели и оживени кафенета, той е замръзнал във времето от 1974 г. Днес разпадащият се силует и пустите пясъци са достъпни само за шепа посетители и войници – поразителен паметник на разделението на острова. Бивши жители описват Вароша като място, „като да живееш в съседство с духове“, сюрреалистична руина, обзета от природата, но преследвана от спомени. Тази статия проследява драматичната дъга на Вароша: разцвета ѝ в средата на 20-ти век, внезапното ѝ изоставяне в хаоса на 1974 г., десетилетията като запечатана военна зона и спорното частично отваряне през последните години. Разглеждаме архитектурното наследство и биоразнообразието на изоставения град, неговата символична тежест в кипърския мирен процес и надеждите и конфликтите, породени от плановете за неговото възраждане.
Съдържание
През 60-те години на миналия век Вароша разцъфтява като фар на съвременния туризъм. По това 5-километрово средиземноморско крайбрежие, проектанти и предприемачи изграждат блестящи хотели и жилищни блокове в елегантен, международен стил - визия, отразена в архитектурата на региона от ерата на бума. В началото на 70-те години на миналия век Вароша е известна като „перлата в короната на туристическата индустрия на Кипър“, гордеейки се с над 10 000 хотелски легла във високи курорти, напомнящи испанската Коста Брава. Нейните плажове, оградени с палми, и топлият климат я правят магнит за европейски летовници и известни личности. Звезди като Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън и Бриджит Бардо са почивали там, а хотел „Арго“ на булевард JFK се смята за любимия на Елизабет Тейлър. Един местен жител се пошегува, че Вароша е „Френската Ривиера на Кипър“, стилна ваканционна столица, където посетителите „говорят за нея като център на изкуството и интелектуалната дейност“.
До 1973 г. Фамагуста, чието предградие е Вароша, е водещият туристически град на острова. Силуетът му от модернистични кули – ярък контраст със средновековния град със стени наблизо – предизвиква сравнения дори с Лас Вегас. Както отбелязва един експерт, Вароша си е спечелила прякори като „Ривиерата“ или дори „Лас Вегас на Източното Средиземноморие“, където европейските елити някога са прекарвали почивките си. В кафенетата и магазините на Вароша оживлението на международния туризъм се смесва с местната кипърска култура. Извън хотелите продавачи продават сувенири, а палми се полюшват по алеите. Архитектурата на курорта съчетава средиземноморски мотиви със съвременен усет: широки крайбрежни алеи, балкони и градини с изглед към морето, отразяващи глобализиран Кипър, нетърпелив да култивира имиджа си на луксозна дестинация.
Ключови факти (Вароша, преди 1974 г.): население ~39 000 (предимно кипърски гърци); площ от 6 км²; космополитна туристическа инфраструктура. Според едно преброяване, само Вароша е приемала десетки хиляди посетители едновременно. Нейните подредени жилищни блокове и хотели („Rixos Lighthouse“, „Palm Beach Hotel“ и др.) са били олицетворение на ваканционния дизайн от средата на века, с плоски покриви, басейни и стъклени фасади с изглед към морето.
Хронология на ключовите събития:
| Година | Събитие |
|---|---|
| 1960 | Основана е Република Кипър; районът на Фамагуста (включително Вароша) е под кипърско управление. |
| 60-те – 70-те години на миналия век | Вароша се развива като модерен плажен курорт; построени са високи хотели; туризмът преживява бум. |
| 15 юли 1974 г. | Гръцки националистически преврат в Никозия се опитва да се обедини с Гърция. |
| 20 август 1974 г. | Турция нахлува в Кипър; Вароша е превзета от турските сили. 17 000 жители бягат. |
| Август 1974–2020 | Вароша е оградена от турски военни; влизането е забранено; районът остава запечатан. |
| 1984 | Резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН осъжда всяко заселване от хора, които не са жители, и призовава ООН да заеме контрол над Вароша. |
| 1992 | Резолюция 789 на Съвета за сигурност на ООН разширява контрола на миротворците на ООН до Вароша. |
| 2004 | Планът на ООН от Анан за обединение предвижда връщането на Вароша на кипърските гърци; планът е отхвърлен от кипърските гърци. |
| 7 август 2017 г. | Северен Кипър отваря малък ограден плаж във Вароша само за турци и кипърски турци. |
| 8 октомври 2020 г. | Лидерът на кипърските турци обявява откриването на крайбрежната алея на Вароша (посещение на Ердоган). |
| 20 юли 2021 г. | Лидерът на ТРСК Ерсин Татар и президентът на Турция Ердоган обявяват „втора фаза“: 3,5% от Вароша (вкл. крайбрежната алея) за граждански цели. |
| Юли 2021 г. | Съветът за сигурност на ООН призовава за незабавно отменяне на отварянето на Вароша. |
| 2022–2024 г. | Частичното отваряне продължава (туристически посещения); международни организации (ЕС, ООН, Съвет на Европа) осъждат действията. |
Спокойният живот на Вароша внезапно приключи през горещото лято на 1974 г. В началото на юли, държавен преврат в Никозия, подкрепен от управляващата хунта на Гърция, свали президента Макариос и се опита да обедини Кипър с Гърция. Турция – една от силите гаранти на Кипър – отговори на 20 юли 1974 г., като изпрати армията си на острова. През следващите дни ожесточени боеве обхванаха Фамагуста. До средата на август турските сили настъпиха към града, превземайки Вароша. Кипърските гърци-жители на Вароша панически избягаха. Според оценките, около 17 000 кипърски гърци – почти цялото население на предградието – евакуираха Вароша преди турското настъпление в края на август 1974 г. Жени, деца и възрастни хора се качиха на автобуси на юг, докато артилерийският огън гръмна; те оставиха домове, коли и бизнеси буквално за една нощ.
Беше казано, че жителите са заключили къщите си и са избягали, някои дори са оставили ключовете на колите си в ключа за запалване. Британските суверенни бази в близката Декелия са осигурили убежище за много бягащи от Вароша; всъщност бежанци са се изсипали в лагери, създадени в британската зона. В рамките на часове улиците на Вароша са опустели. На 14 август 1974 г. турските командири нареждат Вароша да бъде запечатана. Около целия район са издигнати огради от бодлива тел и контролно-пропускателни пунктове, а всякакъв вход е забранен. Емблематичните модерни хотели и жилищни блокове, някога пълни със семейства и туристи, внезапно са се опразнили. По думите на един наблюдател, Вароша се е превърнала от процъфтяващ курорт в „град-призрак“ за една нощ – „зловеща колекция от изоставени високи хотели и резиденции във военна зона, в която никой не е имал право да влиза“.
Ходът на турските военни ефективно замрази Вароша като крепост. Наред с новата турско-кипърска администрация във Фамагуста, Анкара пое контрола над Вароша и я държеше под военна охрана. Последва фактическо разделяне на Кипър: турските сили в крайна сметка окупираха около 37% от острова, създавайки непризнатата Севернокипърска турска република (ТРСК) през 1983 г. За разлика от това, кипърските гърци запазиха около 43% на юг. Вароша попадаше точно от турската страна на разделителната линия, непосредствено на север от буферната зона на ООН, която преминава през Фамагуста. Всеки бивш кипърски жител, преминаващ от южната част на кипърските гърци във Вароша, сега рискуваше арест.
В международен план инвазията и разделянето предизвикаха бързо осъждане. Съветът за сигурност на ООН призова за прекратяване на огъня (Резолюции 353 и 354) и по-късно осъди разделянето като неприемливо. Турция се позова на правата си съгласно Договора за гарантиране от 1960 г., но много държави сметнаха инвазията за непропорционална. Въпреки това, до края на 1974 г. беше в сила прекратяване на огъня, оставяйки Вароша и цялата източна част на острова под турски контрол. В десетилетията след това Вароша оставаше запечатана военна зона. На цивилни – нито на кипърски гърци, нито на когото и да било друг – не беше позволено влизане. Според турско-кипърски източници, единствените хора, допуснати във Вароша, бяха турски войници, а по-късно и някои служители на ООН. „Автокъща, все още заредена с автомобили от 1974 г.“ и манекени в хотелските прозорци станаха мълчаливи свидетелства за прибързаното изоставяне.
През последвалия половин век Вароша се разпада в зловеща тишина. Покривите се срутват, стените се рушат, а растенията завземат улиците. В оградения анклав на природата е дадена свобода. Пясъчни дюни се спускат в някога подредените дворове, а гъста растителност от бодливи кактуси и други храсти никнат сред руините. Морските костенурки карфиол, които досега са гнездили по тихите плажове на Вароша, се завръщат безпрепятствено от хората – изумителна гледка в Средиземно море. Един завръщащ се кипърец казва: „Храсти от бодливи круши са завладели целите шест квадратни километра. Има дървета, които са поникнали през дневните. Това е град-призрак“.
Изоставена елегантност: Извисяващите се хотели и жилищни блокове – някогашни символи на съвременния лукс – стоят празни във Вароша. Техните скелетни форми, със счупени прозорци и ръждясали балкони, се извисяват безшумно над пустите улици. Христос, кипърски грък, избягал през 1974 г., описва завръщането си близо до оградите години по-късно: „Виждате как природата превзема. Храсти от бодлива круша... дървета, които са поникнали през дневните. Това е град-призрак“. Дори плажът – километри златист пясък – е бил залят от дива растителност и гнездящи костенурки. През 2014 г. репортаж на BBC отбелязва, че „редки морски костенурки“ гнездят на празния бряг на Вароша, ярък пример за непланираното биоразнообразие, което процъфтява в изоставянето.
За оградените жители на Кипър, Вароша се превърна в мощен символ. Сивите кули и улиците, затрупани с пясък, бяха видими напомняния за война и загуби. Бившите жители често я наричат „жив кошмар“: една кипърка каза, че се е върнала, за да види дома си от детството зад бодлива ограда, само за да открие „нещо като постапокалиптичен кошмар“. Местен жител си спомня шока от това да види манекени, все още поставени във витрините на магазините, и коли от 1974 г., ръждясали на купища – останки от един внезапно замръзнал свят. Мнозина описаха Вароша като място, приютяващо „романтизирана представа“ за отминалия златен век на острова.
На фона на този упадък, части от Вароша привличат „тъмен туризъм“. Любопитните от време на време рискуват да се промъкнат в зоната, за да направят снимки на руините. Турските военни реагират с предупреждение, че всички нарушители ще бъдат застреляни. Всъщност, табели по бариерите предупреждават „забранено е снимането“, а миротворците на ООН, патрулиращи буферната зона, строго забраняват всякакви преминавания. За външните хора Вароша често е изобразявана като живописна градска джунгла: един пътеписец описва лющеща се боя, диви храсти в сандъчета за прозорци и дори малки кичури трева, поникващи от плюшените хотелски килими, оставени след тях.
Символизъм и правен статутОрганизацията на обединените нации никога не е признавала турския суверенитет над Вароша. През май 1984 г. Резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН обявява, че всеки опит за заселване на Вароша „от хора, различни от нейните жители, е недопустим“ и призовава районът да бъде поставен под администрацията на ООН. През 1992 г. Резолюция 789 потвърждава това и разширява надзора на миротворците на ООН, за да включи Вароша. През 90-те и 2000-те години всяко голямо мирно предложение за Кипър – включително спонсорираният от ООН план „Анан“ от 2004 г. – третира Вароша като собственост на коренните кипърски гърци. Забележително е, че планът „Анан“ би върнал Вароша (първоначално около 20% от нея) на тези собственици като част от нова федерация. (Кипърските гърци отхвърлят този план, при който в крайна сметка ¾ от Вароша биха се завърнали.) Международноправни дела, като например „Лоизиду срещу Турция“ и „Лордос срещу Турция“, признават правата на собственост на разселените собственици на Вароша и разпореждат обезщетение за техните загуби. По този начин, юридически, Вароша остава загубена собственост на своите гръцки кипърски жители, но геополитически тя остава заключена под турски и военен контрол на ООН.
В продължение на десетилетия статутът на Вароша е бил фокусна точка в преговорите за разрешаване на кипърския спор. Всяка голяма среща на върха или изявление го е споменавало. Кипърските гърци постоянно настояват за възстановяването на Вароша като предварително условие за споразумение, разглеждайки връщането ѝ като символ на справедливост и помирение. Кипърските турци и Турция, за разлика от тях, настояват първо да се възобновят преговорите на нова основа. Разделението на Кипър се втвърди в несигурно статукво: северната част (включително Вароша) се управлява като ТРСК, а южната част - като Република Кипър (член на ЕС от 2004 г.).
ООН държеше „досието Вароша“ отворено: мироопазващите сили на ООН (UNFICYP), разположени в село Паралимни на границата, често улесняваха дискусиите за изграждане на доверие, като понякога предлагаха ограничен достъп за първоначалните собственици. През 2017 г. например, преговорите на ООН обмисляха съвместна гръцко-турска администрация на Вароша временно. Но без всеобхватна сделка подобни идеи се провалиха. Успоредно с това Съветът за сигурност на ООН многократно потвърди, че няма да се допускат едностранни действия във Вароша. Забележително е, че президентско изявление на Съвета за сигурност на ООН от октомври 2020 г. „потвърди отново статута на Вароша, както е посочено в“ резолюции 550 и 789, и „повтори, че не трябва да се извършват действия по отношение на Вароша, които не са в съответствие с тези резолюции“. С други думи, официалната линия на ООН беше, че Вароша може да бъде върната само на законните си собственици и под егидата на ООН, а не чрез външно население или развитие.
Невъзможността за разрешаване на проблема с Вароша блокира мирните усилия. Както се отбелязва в доклад на Съвета на Европа от 2024 г., Вароша е „една от най-шокиращите следи от интервенцията на турските военни в Северен Кипър през 1974 г.“ и съдбата ѝ остава обвързана с всяко окончателно споразумение. Проекторезолюции в международни организации многократно призовават за връщането ѝ. Например, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа настоя Вароша да бъде върната на законните ѝ жители „в съответствие с резолюции 550 и 789 на Съвета за сигурност на ООН, поставяйки я под контрола на ООН“. По този начин Вароша се превърна в мощен символ в дипломацията на „замразения конфликт“: за кипърските гърци тя въплъщава справедливостта за жертвите на инвазията; за кипърските турци тя е разменна монета; а за много чуждестранни дипломати тя е лакмусов тест дали Турция ще спазва международното право.
Въпреки десетилетията на затваряне, в края на 2020 г. турските и турско-кипърските власти обявиха началото на постепенното отваряне на Вароша – ход, който преобърна статуквото и предизвика международно възмущение. На 6 октомври 2020 г. турският президент Ердоган и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар съвместно обявиха, че оградената брегова линия на Вароша ще бъде отворена за цивилни. В рамките на няколко дни ограничени участъци от крайбрежната алея бяха отключени за посещение от кипърските турци (и туристи с паспорти). Въпреки че първоначално е била замесена само малка част от Вароша (около 300 метра брегова линия и няколко пресечки), това е първият път от 46 години, в който която и да е част от затворената зона е приветствала посетители от невоенни групи.
Кипърските турски представители определиха това като възстановяване на гражданските права. Ерсин Татар говори за повторното отваряне на Вароша като част от възстановяването на „нашата столица“ и обеща „цивилна администрация“, която да я управлява. Ердоган приветства хода с грандиозни думи: „В Мараш ще започне нова ера, която ще бъде от полза за всички“, каза той на церемония през 2020 г. (Мараш е турското име на Вароша.) Ердоган настоя, че десетилетното ембарго върху Вароша се е провалило и предположи, че кипърските гърци нямат право да седят на земята на кипърските турци. В края на 2020 г. турското външно министерство осъди позициите на ООН относно Вароша като „неоснователни“ и настоя, че Вароша е турска територия от 1974 г. нататък.
Ходът бързо разгневи кипърското гръцко правителство и неговите съюзници. Президентът на Кипър Никос Анастасиадис обвини Турция в „явно нарушение“ на резолюциите на ООН и незаконно отчуждаване. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис предупреди за възможни санкции от ЕС, освен ако Турция не се оттегли. През октомври 2020 г. външният министър на Кипър се обърна към Съвета за сигурност на ООН, който публикува изявление за пресата, осъждащо решението и призоваващо за неговата отмяна. Съветът за сигурност на ООН напомни на всички страни, че „никакви действия не трябва да се предприемат във връзка с Вароша“ извън договорената рамка на ООН. ЕС изрично нарече повторното отваряне „едностранно“ и „недопустимо“, като председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел предупредиха Турция, че рискува да наруши задълженията, свързани с Кипър. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по подобен начин нарече повторното отваряне „неприемливо“ и призова за отмяна.
На 20 юли 2021 г. – 47-ата годишнина от инвазията – ТРСК обяви отварянето на още една „втора фаза“. Кипърските турци заявиха, че 3,5% от площта на Вароша (приблизително 136 хектара) ще бъде прехвърлена от военен към граждански контрол, отвъд вече отворената крайбрежна алея. Президентът Ердоган, посещавайки северната част, повтори предизвикателния си тон: Вароша вече е „територия на ТРСК“, и той отпразнува прекратяването на това, което той нарече „провал“ на ООН по отношение на Кипър. Той повтори, че повторното отваряне на Вароша ще създаде просперитет „за доброто на всички“ на острова. Премиерът Татар заяви, че е необходима инвестиция от 10 милиарда евро, за да се съживи Вароша, а силите на ТРСК започнаха да изготвят планове за зониране и развитие.
Частичното отваряне на Вароша през 2020 г. позволи на някои кипърски турци и туристи да се доберат до изоставените ѝ плажове. По-горе, посетителите се разхождат по оградения плаж на Вароша, ограден от разрушен хотел. Това е първият път от десетилетия, в който цивилни граждани стъпват законно на бреговете на Вароша. Въпреки че районът е отворен, контролът остава строг: само хора с турски или ТРСК паспорти са допускани през контролно-пропускателните пунктове, а общината на ТРСК е отдавала под наем чадъри и шезлонги на кипърски турци.
Гърция, Кипър и голяма част от международната общност реагираха гневно. Съветът за сигурност на ООН – в единодушно изявление от юли 2021 г. – поиска „незабавно отменяне“ на всички стъпки, предприети от октомври 2020 г. насам, предупреждавайки, че едностранните действия по отношение на Вароша „подкопават перспективите за постигане на всеобхватно споразумение“. В края на 2020 г. Европейският парламент дори призова за санкции срещу Турция, ако отварянето се осъществи. Във Вашингтон САЩ се присъединиха към хора: говорител на Държавния департамент определи всеки опит за уреждане на Вароша от външни лица като „противоречищ на резолюциите на ООН“ и неприемлив.
Турция и Северен Кипър, от своя страна, просто отхвърлиха тази критика. Правителството на Анкара и нейните медии представиха изявленията на ООН и ЕС като предубедени. Говорители на турското външно министерство отбелязаха, че Турция никога не е признавала Република Кипър за единствено правителство и напомниха на критиците, че по време на мирните преговори лидерът на Кипър имплицитно е приел двузоновия резултат. Ръководството на Северен Кипър осъди европейските искания като „диктувани от кипърските гърци“, настоявайки, че съдбата на Вароша трябва да бъде решена от двете общности. В жест на неподчинение, дори преди да отвори каквито и да било нови райони през 2021 г., Северен Кипър отмени кипърските паспорти на 14 служители (включително татарски), смятани за отговорни за правата на собственост на кипърските гърци, съгласно закон, който ги нарича „обществени врагове“.
Спорът за Вароша бързо привлече външни сили. Съединените щати, Европейският съюз, Обединеното кралство и Организацията на обединените нации издадоха изявления, призоваващи за сдържаност. Сред участниците в ООН, генералният секретар Антониу Гутериш продължи да настоява за подновяване на преговорите и повтори, че Вароша трябва да се върне на законните си собственици под егидата на ООН. Изявлението на Съвета за сигурност от 23 юли 2021 г. – безпрецедентно критично – беше подкрепено дори от традиционния съюзник на Турция, Пакистан; само САЩ се въздържаха, вместо да блокират формулировката. В Брюксел лидерите на ЕС на поредица от срещи на върха „приветстваха“ призивите на Кипър и Гърция за санкции, въпреки че не предприеха нови мерки. Въпреки това, ръководителят на външната политика на ЕС Борел предупреди, че ако Турция продължи да настоява, може да се сблъска с политически последици. Дори Европейският парламент – обикновено форум за символични резолюции – прие силно необвързващо предложение в края на 2020 г., осъждащо Турция и призоваващо за финансови санкции.
Не всичко беше осъждане. Някои по-малки гласове пледираха за спокойствие. Шепа леви активисти и неправителствени организации твърдяха, че затварянето на Вароша всъщност пречи на истинското помирение. Граждански групи от турските кипърци (често критични към собственото си ръководство) посочиха, че отварянето на плажен сегмент е минимална стъпка за изграждане на доверие, тъй като не прави нищо повече от това, което ТРСК вече едностранно е обещала години по-рано. Всъщност дори в Северен Кипър имаше несъгласие. След отварянето на плажа през 2017 г. организации на гражданското общество в Никозия и Фамагуста обявиха бойкот на Вароша, наричайки продължаващата ѝ окупация „срам за човечеството“ и сравнявайки затворения плаж с „плажовете само за бели“ на Южна Африка по време на апартейда. Някои турски кипърци се притесняваха, че техните лидери използват Вароша като популистки ход преди избори.
Опозиционните политици в Анкара и турско-кипърската общност също вдигнаха тревога. Бившият президент на Севернокипърската република Мустафа Акънджъ (самият той е съподписал Плана Анан от 2004 г.) разкритикува всяко едностранно отваряне на островите, предупреждавайки, че то би затвърдило постоянното разделение. Той и други предупредиха, че рискуването на мирни преговори може да изолира Турция и да затвърди непримиримостта на кипърските гърци. В рамките на ЕС основният аргумент на Кипър беше, че преговорите за уреждане на острова трябва да се възобновят само на двуобщинска и двузонална основа (моделът на конституцията от 1960 г.). Турските власти, за разлика от тях, започнаха да говорят открито за две суверенни държави в Кипър, което отразява нарастващото приемане на постоянното разделение.
До средата на 2021 г. обаче нито една от страните не отстъпваше. Вароша остана начело на кипърската дипломация: всяка международна среща на страните гаранти (Турция, Гърция, Обединеното кралство) или пратеници на ООН го споменаваше. През юни 2022 г. например, медиаторът на ООН Джейн Хол Лут информира Съвета за сигурност конкретно за Вароша, настоявайки за стъпки, които зачитат международното право. В Европа гръцките и кипърските лидери използваха всяка среща на върха с Турция (срещи на НАТО, диалози между ЕС и Турция), за да поискат спиране на отварянето на Вароша. В замяна Турция затвърди позицията си, сигнализирайки, че ще продължи да преустройва района, независимо от външната критика.
След като части от Вароша вече са отворени за посетители, въпросът се насочва към това какво предстои. В продължение на десетилетия градът е бил пренебрегван, а инфраструктурата му се е разпадала. Сега местните власти в Северен Кипър са започнали да изготвят планове за повторно заселване и възстановяване на Вароша - макар че под чия власт остава спорно. Правителството на ТРСК е направило предложения за хотели, апартаменти и магазини в отворената зона, обещавайки, че Вароша ще „се върне към предишното си състояние“ на просперитет. В докладите дори се споменава проект на генерален план, призоваващ за модерни туристически съоръжения, интегрирани със запазване на културното наследство. Някои визионери говорят за възраждане на смесено предназначение: хотели и пристанища, редом с музеи, за да се отбележи 1974 г., и паркове на мира, които да обединят общностите.
Много от турско-кипърската страна очакват икономически ползи. Икономиката на ТРСК е силно зависима от туризма и субсидиите от Турция. Възраждането на Вароша, дори частично, би могло да привлече нови посетители (през 2021 г. беше отбелязан малък туристически бум по крайбрежието на Газимагуса). Поддръжниците цитират цифри като 10 милиарда евро потенциални инвестиции, необходими за пълното възстановяване на Вароша. Община Газимагуса (Фамагуста) предложи амбициозно развитие, което предвижда удвояване на населението на областта, след като стане възможно безопасното завръщане на първоначалните собственици. (Гръцките кипърски власти на Република Кипър реагираха, като заплашиха да блокират средствата от ЕС на север, ако бъде разрешено каквото и да е развитие, субсидирано от европейски грантове.)
Въпреки това, начинанието е изправено пред сериозни предизвикателства. Изоставените сгради са структурно нестабилни; години на занемаряване означават, че много от тях трябва да бъдат разрушени или напълно възстановени. Всеки план за реконструкция трябва да се съобразява с оспорваните права на собственост. Кипърските гърци, които притежават голяма част от земята, изискват или пълно връщане, или обезщетение. Кипърското правителство настоява, че никога няма да признае прилагането на закона за собствеността на бежанците от 1974 г. (известен като Комисия за недвижимо имущество), създаден от Северен Кипър. Всъщност, съгласно законодателството на Северен Кипър, първоначалните собственици са били лишени от гражданските си права. По този начин възраждането на Вароша, без да се разрешат тези правни проблеми, може да предизвика нови спорове.
Съществуват и опасения за опазване на културата и околната среда. Дългата изолация на Вароша е позволила на редки видове да процъфтяват по крайбрежието ѝ. Експертите отбелязват, че плажовете ѝ са важни места за гнездене на морски костенурки, които са защитени съгласно европейското законодателство. Някои екологични групи твърдят, че преди каквото и да е преустройство трябва да се направят задълбочени екологични оценки. Изоставените сгради и уличните оформления на Вароша също имат културна стойност: те представляват уникален моментен образ на космополитния Кипър от 60-те години на миналия век. ЮНЕСКО (която вписа Стария град на Фамагуста в списъка на световното културно наследство през 2013 г.) предупреди да не се променя характерът на района без строги предпазни мерки. Природозащитниците се опасяват, че прибързаното строителство може да унищожи самата „автентичност“, която прави Вароша интригуваща като руина.
Появиха се местни идеи за балансиране между опазването и обновяването. Забележително е, че някои кипърци предлагат да превърнат Вароша в екоград и парк на мира – по същество жив паметник. Младата архитектка Васия Маркидес (чието семейство е от Вароша) си представя проект за градска екология: вплитане на зелени пространства, арт инсталации и обществени центрове в изоставените блокове, превръщайки Вароша в модел за устойчивост и двуобщински туризъм. Тя е обединила поддръжници както от гръцката, така и от турската кипърска общност около тази кауза, като набляга на почистването на околната среда и културното помирение. Както Маркидес го определя, тя „се е чувствала водена да види това място да се възражда“, усещайки, че Вароша все още пази „енергията... която някога е била там“. Някои академици и проектанти са скицирали планове за „меко повторно използване“ – запазване на фасади, инсталиране на ботанически градини на бивши площади и създаване на музеи, които разказват историята на разделен Кипър.
На място е в ход плахо възраждане на туризма. От 2020 г. насам властите издават специални разрешителни, позволяващи на туристите да влизат във Вароша с екскурзовод. Според турските медии до средата на 2024 г. над 1,8 милиона души са посетили бреговете на Вароша. На практика повечето посетители са еднодневни туристи от Северен Кипър (и Турция), които се разхождат по отворения отново плаж или надничат в града през огради. Хотелите и ресторантите все още не са отворили отново във Вароша; вместо това павилиони и кафенета сервират освежителни напитки на плажа. Местните фирми в близката Фамагуста започнаха да обслужват тези посетители, предлагайки велосипеди под наем (както се виждат извън контролно-пропускателния пункт) и фотографски турове.
Въпреки това напрежението остава осезаемо. Кипърските гърци виждат дори тези обиколки като нормализиране на незаконното статукво. Някои кипърски гърци, които от време на време преминават в буферната зона, за да зърнат Вароша, отказват да стъпят вътре, разглеждайки всяко участие като легитимиране на превземането. Разделението на паметта остава: кипърските гърци често говорят за Вароша с приглушен тон, скърбяйки за загубени семейни домове; кипърските турци, израснали под сянката ѝ, говорят за любопитство и опортюнизъм. „Вароша е в нашето ДНК, за добро или лошо“, казва един кипърски турски екскурзовод. Засега Вароша е оспорвано място – отчасти туристическа любопитност, отчасти национален символ и отчасти разменна монета.
Днес Вароша не е просто градска реликва; тя е и екосистема в микрокосмос. Биолозите отбелязват, че градската дива природа е намерила убежище тук. В тихите руини диви котки се разхождат свободно, чавки гнездят в прозорци с капаци, а диви храсти си възвръщат асфалта. Бодливата круша (нопал) е станала повсеместна; местните коментират, че плодовете ѝ, „бабуца“, са се превърнали в нова реколта за селяните около Фамагуста. Интересно е, че растителен вирус, който е засегнал бабуцата във Вароша, се е разпространил в градините отвън, напомняне за това как дори една изоставена зона не може да остане изолирана екологично. По този начин историята на Вароша резонира в толкова разнообразни дисциплини, колкото изследванията на конфликтите и градската екология: тя е „криза на недвижимите имоти“ за бившите собственици, но и жива лаборатория за това как природата колонизира човешките руини.
В културно отношение Вароша заема съзнанието на кипърците като „психологически пейзаж на паметта“. За много кипърски гърци тя е изгубеният рай на детските лета; за кипърските турци тя символизира едновременно възможност и напомняне за поражение. Тази двойственост се проявява в изкуството, литературата и устната история. Фотографите и режисьорите отдавна са привлечени от празните ѝ коридори – зловещ фон, илюстриращ загуба. Метафората за града-призрак се появява в местния дискурс. Например, кипърска туркиня, която е наблюдавала как Вароша се разпада от близкия си дом, го е описала просто: „Беше все едно да живееш в съседство с духове.“
И двете общности придават дълбока символика: за гърците Вароша е символ на разселване и международно предателство; за турците тя представлява трудно спечелена зона за сигурност (за някои) или петно върху каузата им (за други). Коментаторите понякога отбелязват, че Вароша е едновременно в съзнанието, както и на картата: историците твърдят, че всяко заселване на Кипър трябва да намери начин да се справи с наследството на Вароша – било то чрез връщането ѝ, обезщетяване на собствениците или изграждане на паметник. При липсата на мирен договор Вароша остава барометър на междуобщинското напрежение и лакмусов тест за всякакви предложени формули за „две държави“.
Дъгата на Вароша – от слънчев курорт до тих град-призрак – капсулира по-голямата кипърска трагедия. Капаците на вратите му са затворени повече от петдесет години, а дебатът за бъдещето му продължава. Последните частични отваряния привлякоха ново внимание, но също така разпалиха стари оплаквания. Към 2025 г. Вароша остава разделен участък: едната е реториката на Турция, другата е претенциите на Кипър, а другата – неотговорените резолюции на ООН. Но дори и в тази неопределеност се добавят нови пластове: обновяването на природата, зараждащите се планове за устойчиво преустройство и устойчивостта на паметта.
В днешна Вароша строежът на кранове все още не е започнал, но предпазливите туристи могат да се разходят по плажа и да усетят скърцането на изветрели балкони. Международната общност наблюдава отблизо. Ще остане ли Вароша инструмент на безизходица – или може да се превърне в мост, колкото и крехък да е, между два кипърски народа? Времето ще покаже, но празните силуети на града ще продължат да разпалват страсти и въображение дълго след като светлините му за първи път бъдат изгасени.
В свят, пълен с добре познати туристически дестинации, някои невероятни места остават тайни и недостъпни за повечето хора. За тези, които са достатъчно авантюристично настроени, за да…
Разглеждайки тяхното историческо значение, културно въздействие и неустоима привлекателност, статията изследва най-почитаните духовни места по света. От древни сгради до невероятни…
Открийте оживените нощни заведения в най-очарователните градове в Европа и пътувайте до запомнящи се дестинации! От жизнената красота на Лондон до вълнуващата енергия...
Франция е призната за своето значимо културно наследство, изключителна кухня и атрактивни пейзажи, което я прави най-посещаваната страна в света. От разглеждането на стари...
Пътуването с лодка - особено на круиз - предлага отличителна и ол инклузив ваканция. Все пак има предимства и недостатъци, които трябва да се вземат предвид, както при всеки вид...
