Вароша е ограденият южен квартал на Фамагуста (Газимагуса) в Кипър, отдавна известен като слънчев плажен курорт, а сега е символ на разделението на острова. Простирайки се на около 6,2 км², някога е бил процъфтяващ район с високи хотели и луксозни удобства, разположени по широки златни плажове. През 1974 г., по време на кипърската криза, приблизително 15 000 гръцки кипърски жители избягали, докато турските сили напредвали, а Вароша била отцепена от военните. В продължение на близо пет десетилетия тя оставала „капсула на времето“ – празни хотели, шезлонги и лични вещи, оставени в употреба. През октомври 2020 г. кипърските турци спорно отворили малка крайбрежна зона (около 3,5 км²) за посетители. По-долу са дадени ключови факти за местоположението, историята и статута на Вароша.
Вароша (на гръцки: Варос, турски: Мараш или Затворен Марас) се намира в непосредствена близост до историческия стар град и пристанището на Фамагуста. До 1974 г. това е бил модерният курортен квартал на Фамагуста, често сравняван с Френската или Италианската Ривиера заради стилните си високи сгради и плажове. През 1974 г., след военната интервенция на Турция, на цялото население на Вароша е наредено да се евакуира; жителите оставят надежди за кратко отсъствие, но вместо това градът е класифициран като военна зона. В продължение на десетилетия Вароша лежеше замръзнала - чужд пейзаж от избелели от слънцето апартаменти и тихи булеварди, където предмети от 70-те години на миналия век оставаха недокоснати. Само турски войски и от време на време миротворци на ООН влизаха по улиците му.
Дори през 21-ви век статутът на Вароша е уникален. За разлика от по-голямата част от Северен Кипър, тя не е била презаселена или възстановена след 1974 г. Правният ѝ статут остава регламентиран от резолюции на ООН; Резолюция 550 (1984) определя всяко селище като „недопустимо“ и изисква прехвърляне под администрацията на ООН. Оградената зона е силен символ на неразрешения конфликт: имотите все още законно принадлежат на първоначалните им гръцки кипърски собственици, които поддържат претенции и надежди за завръщане.
През 60-те и началото на 70-те години на миналия век Вароша олицетворява туристическия бум на Кипър. Независим Кипър инвестира сериозно в курорти и до 1970 г. туризмът представлява 57% от БВП на островаКилометрите плажове на Вароша и модерната инфраструктура му спечелиха прякора „Лас Вегас на Средиземноморието“. Безброй посетители от Европа и чужбина се стичаха тук за слънце и нощен живот. До 1974 г. Вароша разполагаше с повече от 100 хотела – включително грандиозни имена като Palm Beach, King George, Grecian и Florida – а луксозните ѝ жилищни блокове и вили бяха на върха на средиземноморския модернизъм от 60-те години на миналия век.
Вароша е била известна и със своите известни клиенти. Международни филмови звезди са прекарвали летата на бреговете ѝ: Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън са почивали тук, Бриджит Бардо се е печела на слънце на плажа Глоса, а младият Пол Нюман е живял във Вароша по време на снимките на филми. Градът е бил изпълнен с шикозни кафенета, нощни клубове и бутици. Местните кипърски гърци са се радвали на относителен просперитет: много от тях са притежавали бизнеси, обслужващи туристи, а заплатите им често са отразявали успеха на дестинацията. Анекдоти от периода разказват за оживени дни край басейна и нощи на танци под неонови светлини.
Данните за туризма от 1973 г. илюстрират пика на Вароша: десетки хиляди посетители годишно, които привличат значителен дял от тогавашната процъфтяваща кипърска икономика. Този разцвет внезапно приключва с кризата от 1974 г., замразявайки златния век на Вароша в памет и в упадък.
Превратът на гръцката военна хунта на 15 юли 1974 г. и последвалата турска интервенция на 20 юли разбиват мечтата на Вароша. В рамките на няколко дни гръцко-кипърската общност във Вароша бяга на юг, като много от тях носят само паспорти и най-необходими вещи. Британски бази в близката Декелия дори съдействат за евакуацията с хеликоптер. След това турските сили поемат контрола над Фамагуста. Вароша е обявена за затворена военна зона за една нощ; издигнати са огради от бодлива тел и предупредителни знаци. Линия от миротворци на ООН заема позиции по протежение на това, което се превръща в Зелена линия на прекратяване на огъня, но Вароша се намира на север, извън обсега.
Турските въздушни нападения срещу силуета на Вароша причиниха сериозни щети. През август 1974 г. хотел „Саламиния Тауър“ и няколко други високи сгради бяха бомбардирани, срутвайки горните етажи и унищожавайки асансьорите. Обикновени жилищни блокове и магазини също бяха засегнати. Веднага след това турските военни извършиха щателно плячкосване: мебели, уреди и дори медни кабели бяха премахнати от сградите. Разкази на очевидци говорят за ценности, скрити в стените, коли, изоставени по средата на алеята, и кухни, оставени с тенджери все още на печките.
До края на 1974 г. над 39 000 кипърски гърци са били разселени от целия район на Фамагуста. Някога оживеният район е мълчал. През ноември 1984 г. Резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН изрично изисква предаването на Вароша под контрола на ООН за презаселване от коренните ѝ жители. Последваща резолюция от 1992 г. потвърждава тази позиция, но Турция и кипърските турци никога не се съобразяват. Правният спор замразява съдбата на Вароша за още едно поколение.
For nearly five decades, Varosha remained untouched by its former residents or any civilian, virtually a time capsule of 1974. With no maintenance, buildings decayed under the Mediterranean elements. Salt spray rusted metal balconies; earthquakes caused undetected structural damage. Over the years nature marched in: cacti, oleanders, and even fig trees sprouted through sidewalks and lobbies. One long-time observer noted that “prickly pear bushes have overrun the entire six square kilometres” and “trees [grew] through living rooms”. In 2014, BBC reporters filmed loggerhead turtles nesting undisturbed on the Varosha beach.
Зад оградите времето наистина спря. Манекените на магазините избледняваха във витрините дълго след като магазините затвориха. Автокъща от 70-те години на миналия век все още държеше модели с неплатени бележки на предното стъкло. Призрачни следи от цивилния живот се превърнаха в туристическа история: менюта на ресторанти, висящи зад стъкло, рафтове на магазини, пълни с инвентар от десетилетия, и самотна училищна чина, оставена в празна класна стая. Тази сюрреалистична сцена привличаше „тъмен туризъм“ с туристически лодки от южни курорти, кръжащи около оградената брегова линия, и случайни нарушители, които се осмеляваха да надникнат през бодлива тел. Всяко кацане или проучване отвъд главния път обаче остава официално забранено.
Десетилетия военен контрол носеха и психологическо въздействие. Поколения бежанци от Вароша израснаха, без никога да стъпят в родния си град. Те организираха сдружения, провеждаха възпоменателни събрания и поддържаха спомена жив чрез разкази и изкуство. За тях Вароша се превърна в крайното неизпълнено обещание за „завръщане“.
Международното право отдавна определя Вароша като специален случай. Съветът за сигурност на ООН обяви статута на Вароша в последователни резолюции: 550 (1984 г.) и 789 (1992 г.), които забраняват всякаква промяна в статута ѝ и призовават за администрация на ООН и евентуално връщане на жителите от 1974 г. Според кипърското правителство и голяма част от международната общност, кипърските гърци са законните собственици на имотите във Вароша. Европейският съд по правата на човека е разпоредил на Турция да изплати обезщетение по дела, заведени от разселени жители на Вароша (напр. делата „Лордос“ и „Лоизиду“) за нарушаване на правата на собственост.
Кипърската турска администрация възразява, че голяма част от Вароша е била „евкаф“ земя (ислямски религиозен фонд) преди 1974 г. и е започнала да назначава свои собствени администратори. През 2022 г. тя обяви план за използване на приходите от земята на Вароша в полза на общността, ход, отхвърлен от Кипър и ЕС като незаконен. Важно е да се отбележи, че когато Северен Кипър поиска преговори за присъединяване с ООН, Вароша често беше споменавана като предварително условие за всяко споразумение; кипърските гърци настояват, че Вароша е територия, която не подлежи на договаряне.
Накратко, Вароша остава правна гореща точка. Всяко строителство там се възприема като нарушение на мандатите на ООН. Позицията на ЕС е ясна: Турция трябва да спазва предишни резолюции. Засега къщите, хотелите и магазините са в правна неопределеност, технически частна собственост в изгнание.
На 8 октомври 2020 г. турският президент Ердоган и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар обявиха частичното отваряне на Вароша за посетители, избирайки 37-ата годишнина от самопровъзгласилата се „ТРСК“ за символично въздействие. Около 3,5 км² крайбрежни и прилежащи улици (приблизително 3–5% от стария град) бяха обявени за отворени за цивилни за първи път от 46 години. Зоната, включително централния булевард „Кенеди“ (JFK) и района на хотел „Арго“, беше почистена от отломки и имаше охранителни огради, което позволи на туристически бизнеси като кафенета и водни спортове да работят до руините.
Съобщението предизвика незабавно международно възмущение. Съветът за сигурност на ООН и Генералният секретар на ООН разкритикуваха решението като незаконно, като повториха, че статутът на Вароша трябва да следва съществуващите резолюции. ЕС, САЩ, Обединеното кралство и други правителства го осъдиха като провокация. На място в Кипър кипърските гърци, включително бивши жители на Вароша, изразиха гняв и скръб. Те се надяваха, че всяко повторно отваряне ще бъде двустранно под наблюдението на ООН, а не едностранно наложено. Междувременно, кипърските турци защитиха решението като възстановяване на правата и стимулиране на икономиката на севера.
От 2020 г. насам последваха скромни разширения. Към края на 2021 г. и до 2023 г. допълнителни улици и блокове (общо приблизително 3,5–4 км²) бяха разчистени за турско-кипърско планиране. В отворената зона започна дребномащабен ремонт на сгради и инсталиране на комунални услуги. План на турско-кипърското правителство, представен през 2022 г., предвиждаше изграждането на нови хотели за целогодишен туризъм. Въпреки това, сърцевината на Вароша – повечето хотели и жилищни блокове – остава запечатана. Ограденият периметър е запазен и бившите варошани все още не могат да стигнат до семейните си домове.
Броят на посетителите е ограничен. В месеците след откриването само няколко хиляди души (предимно кипърски турци и туристи от Турция) са се осмелили да влязат във Вароша. Скитащи се кипърски гърци периодично са пътували до граничните контролно-пропускателни пунктове, за да надникнат или да оставят цветя върху бодливата тел.
За пътуващите, любопитни за Вароша през 2026 г., ето най-новата практическа информация:
Сред многото затворени сгради, няколко се открояват като забележителности на Вароша. От гледна точка на посетителите, те включват:
Представете си предишната функция на всяко от тях: големи фоайета, басейни, климатици – сега всичко е замръзнало във времето. Когато се разхождате с екскурзовод, може да научите кои семейства са ги притежавали или да видите стари табели с имена.
Сравненията помагат да се разбере мястото на Вароша в историята. Подобно на Припят в Чернобил, празнотата на Вароша се дължи на човешки действия, а не на бедствие. За разлика от Припят, разпадът на Вароша е... постепенно (без радиация) и градът е много по-стар в архитектурно отношение. И двете привличат „градски изследователи“, но Чернобил е забранен за посещение в международен план, докато част от Вароша сега се рекламира за туризъм.
Вароша остава уникална: голяма, модерна градска зона, превърната в призрачна от войната. Това е един от малкото европейски градове след 1945 г., държани затворени в продължение на десетилетия. Както отбелязва експертът по туризъм Джъстин Корфийлд, сцените на „градския упадък“ във Вароша привличат сравнения с постапокалиптична фантастика, но за разлика от тях, Вароша се намира в геополитическа чувствителна буферна зона.
Човешката страна на историята на Вароша е разказана от онези, които са я преживели. Много кипърски гърци на определена възраст говорят с нежност за Вароша като „мястото на моето детство“. Техните разкази (събрани в документални филми и книги) си спомнят за летни плажове със семействата им, училища, които са посещавали, и вечерни излизания в дискотеките. Една бивша жителка описва как се е върнала години по-късно и е намерила стария си дом в руини, с дрехи и играчки, разхвърляни по пода.
Някои кипърски турци, израснали в съседство с оградената линия, си спомнят, че са виждали Вароша на отсрещния хълм като мистериозна „гробница“ на друга общност. Популярна история: детски футболни топки, ритнати през оградата, никога не са били върнати, което засилва трайността на невидимата бариера. Всъщност, десетилетия наред са публикувани трогателни анекдоти: кипърският гръцки писател Костас Монтис е писал стихове за загубата на Вароша, докато кипърски турци са я изобразили като символ на разделение.
Проекти за устна история, като например документалния филм на Васия Маркидес от 2017 г. Вароша сме ние, съставят десетки интервюта. Тези лични разкази разкриват двойствената идентичност на Вароша: любим дом за гърците и символ на загуба и за двете общности. Консенсусът сред разказвачите е един и същ: Вароша е била опразнена твърде бързо и всички страни все още носят емоционалното бреме на това, което е останало след нея.
Вароша е вдъхновила богато медийно отразяване. Големи документални филми (напр. Отвъд разделението: Призрачният град Вароша [2014]) combine archival footage with interviews. The BBC, Al Jazeera, and CNN have produced TV features on Varosha’s history and reopening. On YouTube, numerous travel vloggers have filmed guided walks in the reopened zone (often labeled “Turkey’s forbidden beach”).
В печатни издания, журналисти от Гардиън, Ню Йорк Таймс, и National Geographic са написали задълбочени статии. „Ню Йорк Таймс“ го нарече „странна реликва от Студената война“ (септември 2020 г.). Книги от историци като Джъстин Корфийлд (Исторически речник на Кипър) включват раздели за правната сага на Вароша. Художествената литература също докосва мистиката на Вароша: романи като този от 2020 г. Графът на Ниневия от Зейна Рифай вплитат герои през улиците му.
Задължително гледане: Документален филм Плувен басейн „Вароша“ (2011) на Бурак Пак е един от първите филми за тежкото положение на града. Скорошни репортажи в YouTube (напр. BBC Фокус върху Вароша, 2020 г.) предлагат актуални визуални обиколки.
Предстоящите развития за Вароша остават предмет на разгорещени дебати. Ключовите сценарии включват: запазване на настоящото статукво при турско-кипърско развитие (с изграждане на повече туристически хотели); прехвърляне на суверенитета в бъдещо гръцко-турско федерално споразумение за Кипър (връщане на имотите на първоначалните собственици); или обявяване на Вароша за защитена от ЮНЕСКО „зона на наследството“, за да се запази, без да се връща като жилищен район.
Възстановяването ще изисква огромни инвестиции. Оценките на кипърските власти сочат милиарди евро за възстановяване на инфраструктурата и премахване на опасностите. Екологични проучвания показват, че много сгради са структурно невъзстановими, което предполага разрушаване на някои блокове. В същото време, преговорите за обединение многократно посочват Вароша като основен елемент от преговорите.
През последните години ЕС настоятелно призовава всяко строителство да зачита правата на човека и предходните споразумения. Някои предвиждат съвместна администрация или доверителен фонд за компенсиране на собствениците. Вароша дори може да се превърне в символ на помирение: през 2008 г. кипърски турски архитект и кипърски гръцки дизайнер съвместно ръководеха проект „Фамагуста Екоград“, за да си представят устойчиво възраждане.
Времето и политиката ще решат. Засега Вароша има значение отвъд призрачната си слава: тя е жив урок за цената на конфликта.
Какво е Вароша?
Вароша е изоставеният курортен квартал на Фамагуста (Газимагуса) в Кипър, някога луксозен плажен квартал. Той е евакуиран и ограден през 1974 г. след турското нашествие.
Защо Вароша беше изоставена?
През 1974 г. подкрепен от Гърция преврат подтикна Турция да изпрати войски в Кипър. Кипърските гърци-жители на Вароша избягаха от настъпващата армия, а турските военни запечатаха района като военна зона. Той остана затворен до последните години.
Могат ли посетителите да посещават Вароша сега?
Да, но само частично. От октомври 2020 г. властите в Северен Кипър отвориха за туристи малка зона (плажата и близките улици). Входът е безплатен, но трябва да преминете през контролно-пропускателен пункт в Северен Кипър с паспорт. По-голямата част от Вароша остава забранена зад огради.
Засягат ли резолюциите на ООН Вароша?
Абсолютно. Резолюции 550 (1984) и 789 (1992) на Съвета за сигурност на ООН обявяват, че Вароша може да бъде върната само на коренните ѝ жители и нареждат районът да бъде прехвърлен под администрацията на ООН. Тези правни основания остават цитирани от Република Кипър и много други държави.
Кога Вароша отвори отново за обществеността?
Част от Вароша беше отворена отново през октомври 2020 г. (37-ата годишнина от обявяването на кипърската турска държава). Тази първа фаза позволи на посетителите да посещават плажните зони. Допълнителни улици бяха разчистени през 2021–2026 г., но пълното отваряне не се е случило.
Безопасно ли е да посетите Вароша?
Да, като цяло е безопасно — единствената опасност са порутените сгради. Военни и полицейски патрулират в откритата зона. Посетителите трябва да стоят по обозначените пътеки и да избягват влизане в руини. Препоръчително е да се спазват прости предпазни мерки (защита от слънцето, здрави обувки).
Какво е бъдещето на Вароша?
Бъдещето е несигурно. Възможните резултати варират от продължаващо развитие на кипърските турци (евентуално като курорт) до евентуално завръщане по силата на споразумение на ООН/двузонално споразумение. Мнозина очакват всяко решение да бъде обвързано с по-широко споразумение за Кипър. Някои експерти дори предложиха Вароша да бъде включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, за да се запази уникалната ѝ история.
Къде мога да науча повече?
За подробна история и актуализации вижте реномирани източници като големи новинарски издания (АП Нюз, Пазител, Би Би Си) и академични трудове за Кипър. Посещението на музеи във Фамагуста и архиви на ООН може да предостави допълнителна информация. Винаги проверявайте най-новите туристически препоръки, преди да планирате посещение.
