Пицайола, което означава „стил пица“, е рустикално и солено италианско ястие, което въплъщава същността на традиционната италианска кухня. Обикновено се подправя с риган и други билки…
Типичният италиански плосък хляб, фокача, се отличава с хрупкавата си, златиста коричка и мека, ефирна вътрешност. Произхождащ от крайбрежната област на Лигурия, по-специално Генуа, този хляб има няколко приложения в италианската кухня. Често се яде самостоятелно, като гарнитура или като основа за сандвичи. Често подсилен със зехтин, билки и едра морска сол, вдлъбнатината на повърхността допринася за вкусовия му характер и визуалната му привлекателност.
12
порции20
минута15
минута180
ккалФокачата, произхождаща от лигурското крайбрежие около Генуа, се отличава с еластичната си коричка и лъскава, кехлибарена коричка. Формулата изисква универсално брашно, умерено количество фина сол и активна суха мая, смесени в хладка вода, за да се образува еластично тесто. В началото се добавя щедра лента екстра върджин зехтин, което придава богатство и еластичност. След първоначален час почивка, през който тестото леко се разширява, то внимателно се издухва и се оставя да втаса втори път в добре намаслена тава. Когато фурната достигне 230°C, повърхността на тестото се притиска дълбоко с върховете на пръстите, за да се образува серия от вдлъбнатини. Всяка вдлъбнатина е поканена да поеме още зехтин, смесен със свежите смолисти нотки на стръкчета розмарин и щипка едра морска сол. Петнадесет минути на топлина са достатъчни, за да превърнат масата в фурнир от наситено злато, като краищата ѝ стават хрупкави, а вътрешността запазва мек, дъвчащ вкус. Сервиран на масата, този хляб може да се сервира самостоятелно – идеален за потапяне в светъл зехтин или редукция на оцет – или да служи като основа за отворени сандвичи. Той също така допълва горещи купички супа и зелени салати, като нежно подправената му средина предлага тих контрапункт на по-натрапчиви вкусове.
4 чаши (512 г) универсално брашно
2 чаени лъжички (10 г) сол
2 чаени лъжички (8 г) активна суха мая
2 чаши (455 г) хладка вода
2 супени лъжици екстра върджин зехтин (плюс още за поръсване)
Пресни стръкчета розмарин (по избор)
едра морска сол за поръсване
Италианската кухня, с акцент върху пресни съставки, регионални специалитети и изпитани във времето методи на готвене, се е превърнала в синоним на комфорт, дружелюбие и гастрономическо съвършенство.
Пицайола, което означава „стил пица“, е рустикално и солено италианско ястие, което въплъщава същността на традиционната италианска кухня. Обикновено се подправя с риган и други билки…
Осо Буко, което на италиански означава „кост с дупка“, е традиционно миланско ястие, емблематично за комфортната храна и селската италианска гастрономия. Това солидно ястие…
Брускета, произлизаща на италиански като „бру-СКЕТ-та“, представлява ценно антипасто, което капсулира същността и вкусовете, присъщи на италианската кухня. Произхождаща от древен Рим, тази…
Супа „Зупа ала Павезе“ е традиционна италианска супа, която произхожда от град Павия в Ломбардия, Северна Италия. Това просто, но утешително ястие е…
Пицата Сопресата представлява внимателно съчетание на богатите кулинарни традиции на Италия с модерни вкусови наклонности. Заедно с прясна моцарела, пикантни люти чушки и малко…