Галатопита (буквално „млечен пай“) е чист и успокояващ гръцки десерт. Представете си кремообразен крем, поставен в пай – но без слоеве люспесто фило. Вместо това, самият пълнеж образува кадифена основа, увенчана с блестяща златиста коричка. В Гърция галатопитата се сервира най-често по време на Великден и семейни тържества, въпреки че простите ѝ съставки я правят целогодишно лакомство. Този сладък пай произхожда от региона Пелопонес (и по-специално от Мани), място със силни връзки с пасторалния живот. Традиционно се е приготвял през пролетта, когато е имало изобилие от прясно мляко – дори козе или овче мляко в древността. Всъщност името говори само за себе си: гала означава мляко, а пита означава пай.
Историята е дълбока: препратки към млечния пай се появяват в древногръцката литература (Аристофан споменава „амис“, вид млечен пай) и византийските готварски книги. Той дори има връзки с Анатолия и лидийците. Но независимо от корените си, съвременната галатопита е проста. Кремът се приготвя на котлон с мляко, захар, фин грис, яйца, масло и съвсем малко подправки и цитрусови плодове. След като се излее в тигана, отгоре се полива със сладка смес от яйца и захар, която се изпича в лъскава, леко хрупкава коричка. Резултатът е крехък и сочен отдолу, с пукаща захарна повърхност.
В културно отношение галатопитата носи носталгия. Много гърци си спомнят уюта на кухните на своите баби, където ароматът на печена канела и крем с лимонов оттенък изпълваше въздуха. Често се сервира просто, поръсена с канела или полята с тънък сироп или мед, и се наслаждава с кафе, мляко или десертно вино. За разлика от по-известния си братовчед галактобуреко (който има слоеве фило тесто и е напоен със сироп), галатопитата е семпла – без сиропна глазура и без деликатно тесто. Нейният чар е в кремообразната, кремообразна сърцевина и лекотата на приготвяне.
Днес галатопитата остава обичана заради скромната си вкусотия. Особено популярна е около гръцкия Великден, но много домакинства я пекат и по Нова година или по всяко време, когато се желае сладко, носталгично лакомство. Кремът се втвърдява, но все пак леко се поклаща, така че парче ще запази формата си, но ще се усеща почти като възглавница на езика. Независимо дали се консумира топла или директно от хладилника, тя осигурява лека сладост и домашна топлина. Като десерт на главния готвач, тя е прощаваща и надеждна – доказателство за това как прости съставки (мляко, захар, яйца, грис) могат да донесат нещо специално.