Единственият официален езикът на Турция е турски. Турският език е алтайски език и най-близките му живи роднини са други тюркски езици, говорени в Югозападна, Централна и Северна Азия; и в по-малка степен от големите общности на Балканите. Тъй като турският е аглутинативен език, носителите на индоевропейски езици обикновено изпитват затруднения да го научат. От 1928 г. турският се изписва във вариант на латинската азбука (след толкова векове на използване на арабската азбука, която може да се види в много исторически текстове и документи), с добавките ç/Ç, Ş/Ğ, ı , İ, ö/Ö, ş/Ş и ü/Ü, и с изключенията на Q, W и X.
Кюрдски също се говори от около 7-10% от населението. Има няколко други езика, като лазски на североизток (също се говори в съседна Грузия), и като цяло хората, живеещи близо до границите, често говорят езика от другата страна, като арабския на югоизток.
Благодарение на миграцията в повечето села, дори и в провинцията, има поне един човек, който е работил в Германия и затова говори немски. Същото важи и за други западноевропейски езици, като холандски (често погрешно наричан там „фламандски“) или френски. С неотдавнашната имиграция от Балканите е възможно да срещнете и носители на сърбохърватски, български и албански, особено в големите градове в Западна Турция, но не разчитайте на това. Английският също става все по-популярен сред по-младото поколение. „Университетите“, които обучават студенти за кариера в туризма, изхвърлят хиляди млади хора, желаещи да приложат знанията си за туриста на практика, с различна степен на успех. Езиковите университети произвеждат студенти, които в днешно време са доста добри в избрания от тях език.