Намибия

Намибия, някога германска колония, беше управлявана от Южна Африка под мандата на Лигата на нациите след Първата световна война, след което беше анексирана като провинция на Южна Африка след Втората световна война. Народната организация на Югозападна Африка (SWAPO) обяви независимост през 1990 г., след като започна партизанска борба за свобода през 1966 г. Намибия е доста подобна на Южна Африка в много отношения. Намибия споделя много от проблемите, свързани с апартейда, тъй като се управлява по тази система.

Важно е да се разбере, че расата е често срещана тема за разговори в Намибия. Тоест, намибийците ще се позовават на състезанията на други хора по-често, отколкото биха очаквали посетителите от страни, където расата обикновено не е проблем. Расата е проблем в много аспекти на живота в резултат на апартейда, затова се появява често. Въпреки това, различните етноси се разбират добре в Намибия, а расовите конфликти са много редки.

Намибия е сравнима с Южна Африка и ако сте пътували в едната, ще ви е лесно да пътувате в другата. Има няколко дребни разлики. В Южна Африка, например, небял човек може да избере да говори английски, а не африкаанс (като политически избор), докато африкаансът е горда част от културата на смесеното население на Намибия (които наричат ​​себе си „цветнокожи“ в както Намибия, така и Южна Африка), и много хора все още говорят немски. Тези разграничения вероятно не причиняват обида, но е полезно да бъдат наясно.

Туризмът допринася значително (14.5 процента) за БВП на Намибия, пряко или косвено подпомага десетки хиляди работни места (18.2 процента от общата заетост) и обслужва над милион посетители всяка година. Страната е популярна туристическа дестинация в Африка и е добре известна с екотуризма, който подчертава разнообразната дива природа на Намибия.

Има много хотели и паркове, които обслужват еко туристите. Спортният лов също е важен и нарастващ компонент на икономиката на Намибия, като представлява 14% от общия туризъм през 2000 г. или 19.6 милиона щатски долара, като Намибия е дом на много видове, търсени от чуждестранни спортни ловци. Освен това екстремните дейности като сандборд, скачане с парашут и каране на 4x4 нараснаха и много градове вече предлагат обиколки. Виндхук, ивицата Каприви, каньона на река Фиш, Сосусвлей, паркът Скелетън Коуст, Сесрием, Етоша Пан и крайбрежните градове Свакопмунд, Уолфиш Бей и Людериц са сред най-популярните дестинации.

Уиндхук, столицата на Намибия, е жизненоважен за туристическата индустрия на страната поради централната си позиция и близостта до международното летище Хосеа Кутако. Според проучването за напускане на туризъм в Намибия на Millennium Challenge Corporation за Намибийската дирекция по туризъм, 56 процента от всички посетители, посетили Намибия между 2012 и 2013 г., са посетили Уиндхук. Много свързани с туризма полудържавни и регулаторни организации в Намибия, включително Namibia Wildlife Resorts, Air Namibia и Namibia Tourism Board, както и търговски групи, свързани с туризма, като Асоциацията на хотелиерството на Намибия, са базирани в Windhoek. В Уиндхук има и редица забележителни хотели, като Windhoek Country Club Resort, а няколко международни хотелски марки, като Avani Hotels and Resorts и Hilton Hotels and Resorts, работят в Windhoek.

Съветът по туризъм на Намибия (NTB), основният регулаторен орган на Намибия, свързан с туризма, е създаден със закон на парламента: Законът за съвета по туризма на Намибия, 2000 г. (Закон 21 от 2000 г.). Основните му цели са да управлява туристическия сектор и да популяризира Намибия като туристическа дестинация. Федерацията на туристическите асоциации на Намибия (органът на всички туристически асоциации в Намибия), Асоциацията на хотелиерството на Намибия, Асоциацията на туристическите агенти в Намибия, Асоциацията за наемане на автомобили на Намибия и Асоциацията за обиколки и сафари на Намибия също са търговски асоциации които представляват туристическия сектор в Намибия.

Намибия, след Монголия, има втората най-ниска гъстота на населението от която и да е суверенна нация. По-голямата част от намибийците са от говорещ банту произход – предимно от етническата принадлежност на Овамбо, която представлява около половината от населението – и живеят предимно в северната част на страната, но много от тях вече живеят в градове в Намибия. Други етнически групи включват хереро и химба, които говорят език, свързан с нама, и дамара, които говорят същия език за „щракване“ като нама.

В допълнение към мнозинството банту, има значителни популации на Khoisan (като Нама и Сан), които са потомци на първоначалните жители на Южна Африка. В страната има и потомци на анголски бежанци. Съществуват и две малки групи от индивиди със смесен расов произход, известни като „цветноцветни“ и „копани“, които представляват 8.0 процента от населението (като цветнокожите превъзхождат байстерите два към едно). Намибия има значителна китайска общност.

Белите (предимно от африканерски, немски, британски и португалски произход) съставляват между 4.0 и 7.0 процента от населението. Въпреки факта, че съотношението на населението им намалява поради емиграция и намалена раждаемост, те все още съставляват втората по големина общност от европейски произход в Африка на юг от Сахара, както по отношение на процент, така и по действителен брой (след Южна Африка). По-голямата част от белите намибийци, както и почти всички намибийци от смесена раса, говорят африканс и имат сравними корени, култура и религия с белите и цветнокожите хора в Южна Африка.

Значително бяло малцинство (около 30,000 1960 души) може да проследи предците си до германските имигранти, които са колонизирали Намибия преди британското завземане на германски територии по време на Първата световна война, и те подкрепят германските културни и образователни организации. Почти всички португалски имигранти идват от бившата португалска провинция Ангола. В тогавашната Югозападна Африка преброяването от 526,004 г. преброява 73,464 14 души, включително 2016 2016 бели (2016 процента).

На всеки 10 години Намибия провежда преброяване. Първото преброяване на населението и жилищата е извършено след обявяването на независимостта през 1991 г., с допълнителни кръгове през 2001 и 2011 г. Техниката за събиране на данни е да се преброят всички, които живеят в Намибия в референтната нощ на преброяването, независимо къде се намират. Това е известно като фактически метод. Нацията е разделена на 4,042 преброителни зони за целите на преброяването. За да получите точни статистически данни по изборни причини, тези региони не трябва да се припокриват с границите на избирателни райони.

Намибия има население от 2,113,077 2011 1.4 души според преброяването на населението и жилищата от 2001 г. Годишното увеличение на населението е 2011% между 2.6 и 2016 г., което е спад от 2016% през предходния десетгодишен период.

Християнската общност в Намибия представлява 80% до 90% от населението, като най-малко 75% протестанти и най-малко 50% лутерани. Това е най-голямата религиозна деноминация в страната, благодарение на германската и финландската мисионерска дейност през колониалния период на страната. Местните вярвания се спазват от 10%-20% от населението.

Много намибийци се обръщат към християнството в резултат на мисионерски усилия през втората половина на деветнадесети век. По-голямата част от християните сега са лутерани, въпреки че има също римокатолици, методисти, англиканци, африкански методисти, епископалисти, холандски реформатори и мормони (Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни).

Намибия има малка еврейска общност от около 100 души.

Намибия е тридесет и четвъртата по големина нация в света, с площ от 825,615 2 км318,772 (17 29 кв. мили) (след Венецуела). Разположен е главно между 17° и 11° южни ширини (с малък регион на север от 26°) и дължина 2016° и 2016° изток.

Намибия има най-малко валежи от която и да е нация в Субсахарска Африка поради местоположението си между пустините Намиб и Калахари.

Пейзажът на Намибия е разделен на пет географски региона, всеки от които има различни абиотични условия и флора, със значителни вариации и припокриване вътре и между тях: Централното плато, пустинята Намиб, Големия откос, Бушвелд и пустинята Калахари.

Централното плато се простира от север на юг, ограничено на северозапад от крайбрежието на скелетите, на югозапад от пустинята Намиб и нейните крайбрежни равнини, на юг от река Orange и на изток от пустинята Калахари. Централното плато има най-високия връх на Намибия, Кьонигщайн (2,606 метра) (8,550 фута).

Пустинята Намиб е обширна площ от хипер-сухи чакълени равнини и дюни, която се простира по дължината на бреговата линия на Намибия. Ширината му варира от 100 до стотици километра. Намиб включва Скелетния бряг и Каоковелдин на север, както и обширното пясъчно море Намиб по средния бряг.

Големият откос се изкачва бързо до близо 2,000 метра (6,562 фута). Средните температури и температурните диапазони се повишават по-навътре от студените атлантически морета, докато крайбрежните мъгли постепенно се разсейват. Въпреки каменистия си терен и слабо развити почви, регионът е много по-продуктивен от пустинята Намиб. Влагата се отстранява като валежи, когато летните ветрове си пробиват път над откоса.

Бушвелд може да се намери в Северна Намибия, близо до границата с Ангола и в ивицата Каприви. Регионът получава значително повече валежи от останалата част от нацията, със средно годишно около 400 мм (15.7 инча). Теренът е предимно равнинен, а почвите са песъчливи, което ограничава способността им да задържат вода и да поддържат селското стопанство.

Една от най-известните физически характеристики на Намибия е пустинята Калахари, сух район, който се простира в Южна Африка и Ботсвана. Докато Калахари често се нарича пустиня, тя има редица локализирани екосистеми, включително някои буйни и технически непустини региони. Succulent Karoo е дом на около 5,000 растителни вида, почти половината от които са местни; Karoo съдържа приблизително 10% от сукулентите в света. Относително постоянният характер на валежите може да обясни тази висока производителност и ендемизъм.

Крайбрежната пустиня на Намибия е една от най-старите пустини в света. Той има най-високите пясъчни дюни в света, които са причинени от силни ветрове на брега. Поради положението на бреговата линия, на мястото, където хладният Атлантически океан се среща с горещата топлина на Африка, по крайбрежието често се развива много гъста мъгла. По брега има места, където дюните са обрасли с хамаци. Намибия предлага богатство от крайбрежни и морски ресурси, които са предимно неизползвани.

Намибия се простира от 17°S до 25°S, което съответства на климатичния диапазон на субтропичния пояс за високо налягане. Общият му климат е сух, спускащ се от суб-влажен (средни дъждове над 500 mm) до полусух между 300 и 500 mm (обхващащ повечето от безводните Калахари) и безводен между 150 и 300 mm (и трите региона са навътре от западен откос) до хипер-аридна крайбрежна равнина със средна стойност под 100 mm. Температурните максимуми са ограничени от общата височина на региона: само в крайния юг, като Warmbad, са регистрирани максимуми от средата на 40 °C.

С редовно ярко небе, субтропическият пояс за високо налягане често предлага повече от 300 дни слънчева светлина всяка година. Намира се на южната граница на тропиците, като Тропикът на Козирога разделя нацията на две. Зимата (юни-август) често е суха. Краткият дъждовен сезон се случва между септември и ноември, докато големият дъждовен сезон се случва между февруари и април. Нивото на влажност е ниско, а средните валежи варират от почти нищо в крайбрежната пустиня до повече от 600 мм в ивицата Каприви. Суши са чести, а валежите са изключително непредсказуеми. Предишният лош дъждовен сезон със значително под средните валежи се случи през лятото на 2006/07 г.

Студеното северно течение на Бенгела на Атлантическия океан доминира времето и климата в крайбрежния регион, което води до изключително ниски валежи (50 mm годишно или по-малко), чести гъсти мъгли и като цяло по-ниски температури от останалата част от нацията. През зимата горещият сух вятър, който тече от вътрешността към брега, е известен като Bergwind (на немски за планински бриз) или Oosweer (африкаанс за източно време). Тъй като регионът зад брега е пустинен, тези ветрове могат да се превърнат в пясъчни бури, отлагайки пясък в Атлантическия океан, който може да се види на сателитни снимки.

Температурите в Централното плато и Калахари могат да варират с до 30 градуса по Целзий през целия ден.

Ефунджа, годишното сезонно наводнение в северните райони на страната, често причинява не само щети на инфраструктурата, но и загуба на живот. Дъждовете, които предизвикват тези наводнения, започват в Ангола и се изливат в басейна Кувелай в Намибия, където запълват ошаните (Ошивамбо: заливни равнини). Най-големите наводнения в регистрираната история се случиха през март 2011 г., като разселиха 21,000 2016 души.

Водни източници

Намибия е най-сухата нация в Африка на юг от Сахара и е силно зависима от подземните води. Най-големите валежи се срещат в Каприви на североизток (приблизително 600 mm годишно) и падат в западна и югозападна посока до 50 mm или по-малко годишно близо до брега, със средни валежи от около 350 mm годишно. В Каприви единствените многогодишни реки се намират на националните граници с Южна Африка, Ангола, Замбия и кратка граница с Ботсвана.

Повърхностните води са достъпни само във вътрешността на страната през летните месеци, когато реките наводняват поради проливни дъждове. В противен случай повърхностните води са ограничени до няколко огромни язовира за съхранение, които задържат и преграждат сезонните наводнения и оттичане. Хората, които не живеят в близост до многогодишни реки или които не използват язовири за съхранение, разчитат на подпочвените води. Дори отдалечени населени места и икономическа дейност, далеч от отлични запаси от повърхностни води, като минно дело, селско стопанство и туризъм, могат да бъдат снабдени от подземни води в почти 80% от нацията.

През последния век в Намибия са изкопани над 100,000 2016 сондажи. Една трета от тези сондажи са пробити на сухо.

Ошивамбо, Ереро, Нама, Дамара, различни езици на Сан и Силози са сред най-важните местни езици.

Официалният език е английският, който е широко разпространен. Въпреки това, тъй като по-голямата част от по-възрастните намибийци (тези, които са получили образование преди независимостта) знаят английски единствено като трети език, качеството е много ниско. Тъй като английският е въведен като средство за обучение по-рано на север, отколкото на юг, той се говори по-често. На юг по-възрастните намибийци са по-склонни да говорят африкаанс или немски.

Много хора говорят африкаанс и това е първият език както на цветнокожите, така и на африканерите. Оцелелите английски семейства говорят английски като основен език, докато немският се говори от намибийци с немски произход, които предпочитат да живеят във Виндхук, Свакопмунд и други ферми, разпръснати из цялата нация. Немският е и един от най-важните бизнес езици. Имигрантите от Ангола говорят португалски.

Кодът на държавата за Намибия е 264. На всеки град или регион се присвоява двуцифрен код на региона. При набиране на дълги разстояния в Намибия добавете префикс към кода на областта с „0“. Мобилните телефони са широко достъпни и работят в GSM мрежата, която използва същата честота като Европа и останалата част от Африка. Всички големи градове предлагат интернет кафенета, а хостели често имат и връзка.

Официалните празници в Намибия са:

На туристите е разрешено да останат в Намибия до 90 дни.

Чуждестранни граждани от изброените по-долу държави/територии не се нуждаят от виза за посещение на Намибия: Ангола, Австралия, Австрия, Белгия, Ботсвана, Бразилия, Канада, Куба, Дания, Финландия, Франция, Германия, САР Хонконг, Исландия, Ирландия, Италия, Япония, Кения, Лесото, Лихтенщайн, Люксембург, Макао, Малайзия, Малави, Мавриций, Мозамбик, Нова Зеландия, Холандия, Норвегия, Португалия, Русия, Сейшелски острови, Сингапур, Южна Африка, Испания, Свазиленд

Посетители от страни, различни от изброените по-горе, трябва да кандидатстват за виза в посолството на Намибия в своята страна или в Министерството на вътрешните работи, Private Bag 13200, Windhoek, +264 (0)61 292-9111, факс: +264 ( 0)61 22-3817.

Ако имате нужда от виза, за да посетите Намибия, може да успеете да кандидатствате за такава в британско посолство, висша комисия или консулство в страната, където живеете законно, ако не съществува дипломатическа служба на Намибия. Британските посолства/консулства в Ал Хобар, Джеда и Рияд, например, приемат заявления за визи за Намибия (този списък не е изчерпателен). Заявлението за виза за Намибия струва £50 за попълване в британска дипломатическа служба, с допълнителни £70, ако намибийските власти се нуждаят от препращане на заявлението за виза. Властите на Намибия могат също да изберат да ви таксуват допълнителна такса, ако комуникират директно с вас.

Всички туристи трябва да имат паспорт, който е валиден най-малко 6 месеца от датата на тяхното пристигане в Намибия.

Когато летите до Намибия, трябва да имате билет за връщане или нататък ВЪЗДУШЕН или АВТОБУСЕН билет; ако нямате такъв, авиокомпанията няма да ви транспортира (Air Namibia ще ви уведоми за това при чекиране!). Билети за автобус Intercape могат да бъдат закупени онлайн. Intercape управлява автобуси, свързващи Намибия с Южна Африка и Замбия.

Те няма да ви допуснат, ако нямате адрес на местоназначение, така че се уверете, че имате такъв.

Винаги проверявайте отново датите в паспорта си, тъй като е известно, че недобросъвестните служители поставят печат на неверни дати, за да накажат лицата за престой при заминаване, а санкциите са прекомерни.

Основната входна точка за въздушния трафик е международното летище Hosea Kutako, разположено на 45 минути източно от Windhoek. Предлагат се полети от Франкфурт, Кейптаун, Йоханесбург, водопад Виктория, Маун, Хараре, Лусака и Луанда. Полетите до и от Южна Африка се изпълняват от South African Airways, British Airways, Airlink, South African Express и Kulula.com. Полетите до Луанда се изпълняват от TAAG Angola Airlines.

Има девет често използвани гранични пункта със съседни окръзи:

Ангола

Ботсуана

Южна Африка

Замбия

Международните автобусни услуги, влизащи в Намибия, са най-удобни от Кейптаун, водопада Виктория, Йоханесбург и Габороне.

Въпреки огромните разстояния в Намибия, повечето хора пътуват по земята, а не по въздуха. Ако наемете превозно средство, уверете се, че имате достатъчно пари в брой, за да напълните резервоара с бензин. Обикновено бензиностанциите не приемат друга форма на плащане, освен в брой. Скромна бакшиш от NAD 3-5 за служителя, който изпомпва горивото ви, е много обичайно. Когато шофирате по селските пътища на Намибия, обикновено е добра идея да спрете и да напълните резервоара си, когато забележите сервиз.

Пътищата в Намибия са отлични, с павирани основни маршрути и добре подредени чакълени второстепенни маршрути. С изключение на третичните пътища и крайбрежието на скелетите, не се изисква превозно средство с задвижване на всички колела. Шофирането през нощта е много опасно поради изобилието от животни по пътищата. Движението се движи от лявата страна на пътя. Пътищата в Намибия са известни с консумацията на гуми. Проверявайте резервната си гума и редовно преглеждайте гумите си. Също така е добра идея да получите застраховка за гуми, която вашият доставчик на превозно средство под наем може да предостави.

Намибия има едни от най-лошите нива на пътнотранспортни произшествия на глава от населението в света. Самоуправляващите се туристи „спечеляват“ в категорията на произшествието „няма друга страна“, след като губят контрол над превозните си средства без видима причина, различна от скоростта. Шофирането по черни пътища е различно от всяко друго шофиране, което европейците или северноамериканците могат да придобият у дома, а ограничението на скоростта от 100 км/ч не означава, че трябва или дори можете да шофирате с това темпо безопасно.

Намибийците често оценяват времето, необходимо за пътуване между местата, въз основа на богатия си опит при бързо шофиране по черни (неподправени) пътища. Ако добавите трета, ще пристигнете живи и с непокътнати бъбреци! Не забравяйте, че този фермер, който ви минава с главоломна скорост, познава всяка скала и локва по този път, има по-подходящо превозно средство, по-лек товар и може би няколкостотин хиляди километра опит под колана си.

Позволете на фирмата за отдаване под наем да ви даде копие от договора си за наем, преди да резервирате превозно средство. Повечето от тях имат много (и често абсурдни) ограничения. Отделете време да ги сравнявате въз основа на вашите изисквания.

В Намибия има два вида таксиметрови услуги: споделени таксита и специални таксита, често известни като „радиотаксита“ или „повикване на такси“. От споделените таксита се изисква да получат лиценз, който ограничава тяхната мобилност до вътре в града или между група градове. Таксиметровите ставки за споделени таксита се определят от правителството и не могат да бъдат договаряни. Таксиметровите шофьори обаче могат да надценят посетителите, които не са запознати с нормалните цени. Радио такситата нямат това ограничение, въпреки че начисляват между 5 и 10 пъти цената за едно и също пътуване.

Споделените таксита рядко са годни за движение; в Намибия всяко превозно средство трябва да премине техническия преглед само при смяна на собствеността. Не е необичайно да видите вързани капаци от стоманена тел, аварийни резервни гуми, счупени прозорци и други подобни събития. Шофьорите често пренебрегват червените светлини (наричани „роботи“ в Намибия) и знаците за спиране, позволявайки на пътниците да се качат навсякъде, където ги намерят, дори на магистрали и насред кръстовища. Бъдете учтиви към другите превозни средства, като не махате на кабина, която не може безопасно да спре.

Споделените таксита на дълги разстояния улесняват пътуването из градовете. Те са бързи, понякога плашещо и евтини. Просто попитайте наоколо, за да разберете къде се намира стоянката за таксита (понякога има няколко стоянки за таксита, всяка от които отпътува към различни райони на страната). Нито един от тях обаче няма да ви транспортира до туристически обекти, които обикновено се намират извън големите градове. Вместо да махате на такситата, работещи в града, обичайно е да махнете с жест в посоката, в която искате да отидете.

Много фирми предоставят евтини транспортни услуги между повечето места, включително Windhoek, Swakopmund, Walvis Bay, Tsumeb и Otjiwarongo. Тези услуги са напълно сигурни, въпреки че са по-скъпи от такситата.

Транснамиб, националният железопътен оператор на Намибия, осигурява влакове (и автобуси) до места в Намибия чрез своята пътническа услуга StarLine. Някои от опциите са както следва:

StarLine редовната услуга превозва хора в специални вагони, прикачени към товарни влакове. Тези пътнически автобуси включват седалки в стил авиокомпания, климатик и (понякога) аудиовизуални развлечения. При дълги пътувания автоматите предлагат освежителни напитки.

Пустинен експрес,  +264 (0)61 298-2600, fax: +264 (0)61 298-2601, e-mail: [имейл защитен]. Desert Express е луксозен туристически влак, който пътува редовно из Намибия, като води посетители до места като Уолфиш Бей, Суакопмунд и Национален парк Етоша. Автобуси превозват туристи от железопътните терминали до различните атракции. 

Западно крило, +264 (61) 221091, факс: +264 (61) 232778, e-mail: [имейл защитен]. В цялата страна той осигурява редовни и чартърни полети.

• Каприви е panhandle в североизточната част на страната. Каприви е един от малкото богати на вода региони в Намибия с две главни реки.
• Северна Намибия – от устието на река Угаб до анголската граница.
• Централна Намибия се намира между Тропика на Козирога и устието на река Угаб.
• Южна Намибия – Южно от тропика на Козирога.

• Виндхук е столицата и най-големият град на Намибия.
• Кетмансхоп—Малко селце на влаковите линии и пътищата, служещо като отправна точка за походи в парка Fish River Canyon.
• Людериц е немско крайморско селище от колониалния период.
• Ондангва и Ошакати са побратимени селища в северната част на Намибия, регион Овамболанд.
• Outjo— Национален парк Етоша, Коаковелд и Дамараленд са достъпни от тук.
• Свакопмунд— Крайбрежен град, който е туристическа гореща точка за намибийците.
• Цумеб— Миньорски град източно от Етоша.
• Цумкве е отдалечен пустинен град, заобиколен от сан (бушменски) селища.
• Уолвис— Пустинни спортове.

• Брандберг планини — На 2 573 м това е най-високият връх на Намибия.
• Национален парк Етоша
• Колманскоп — Град-призрак, разположен точно извън Людериц.
• Парк Waterberg Plateau - Друго отлично място за наблюдение на животни.
• Sossusvlei - Най-често срещаната входна точка за посетителите на пустинята Намиб.
• Скелетен бряг – Северният крайбрежен регион на пустинята Намиб, наречен на името на стотиците кораби, които са били на брега в гъстата мъгла, която често се среща там, където пустинята среща Атлантическия океан.
• Шпицкопе - Матерхорн на Намибия.
• Парк Fish River Canyon – вторият по големина каньон в света.
• Опуво — столицата на региона Кунене и чудесно място за запасяване, преди да пътувате по-дълбоко в Каоколанд и останалата част от СЗ Кунене.
• Kaokoland – Тази северозападна част на Намибия е дом на племето Химба, пустинните слонове, пустинните лъвове, водопадите Епупа и много други атракции.

Намибия има много природна красота. За да се насладите наистина на нацията, направете пътуване или наемете превозно средство и обиколете провинцията, разглеждайки пустините, планините, градовете и всичко, което Намибия може да предложи.

Пустинята Намиб, която се простира на над 1000 километра по крайбрежието на Атлантическия океан, е една от най-забележителните характеристики на страната. Като една от най-старите пустини в света, нейният пясък има уникален червен цвят и едни от най-високите пясъчни дюни в света. Sossusvlei, най-достъпната част от пустинята, е великолепно място с извисяващи се дюни, които променят цветовете си, когато слънцето изгрява и залязва. Каньонът на река Фиш, близо до границата с Южна Африка, е един от най-големите каньони в света. Той се простира на 160 километра и има ширина от 27 километра в най-широката си точка и дълбочина от приблизително 550 метра в най-дълбоката си точка. Националният парк Skeleton Coast се намира в северната част на нацията и е до голяма степен недостъпен. Това е очевидно пуст участък от камък и пясък, известен със своята мъгла и количеството корабокрушения, които са се случили по брега.

Намибия, макар и не толкова изобилна, колкото съседните Ботсвана или Южна Африка, въпреки това предлага достатъчно африканска дива природа за разглеждане. Това съдържа няколко местни подвида, подходящи за суровата пустинна среда, като пустинни лъвове, пустинни слонове и планинска зебра на Хартман. Гемсбок, щраус и спрингбок са други често пашащи видове. Националните паркове на Намибия са чудесно място за начало, като Национален парк Етоша в Северна Намибия е един от най-известните. Паркът е заобиколен от солница Етоша, която привлича животни, особено през по-сухите зимни месеци, тъй като осигурява вода в относително сухия район. Паркът Waterberg Plateau, парковете Caprivi и изолираният Kaokoland са отлични места за разглеждане на животни.

Намибия има германско колониално въздействие, което все още може да се види в някои от нейните структури. Виндхук е дом на различни забележителни структури, включително Christuskirche, жп гарата и хотел Heinitzburg, подобен на замък. Людериц е град от колониалната епоха с уникална немска имперска и ар нуво архитектура. Колманскоп, изоставено миньорско селище, е наблизо. Някога проспериращ град за добив на диаманти, миньорите напуснаха и пясъчните дюни заеха тяхното място, въпреки че все още има екскурзии.

Намибийците консумират огромно количество месо.

Намибия (заедно с Лесото, Южна Африка и Свазиленд) е член на Общото валутно пространство на Южна Африка, а намибийският долар (NAD) е свързан с южноафриканския ранд в съотношение 1:1 (ZAR). В Намибия както намибийският долар, така и южноафриканският ранд са законна валута, но промяната обикновено се предоставя в намибийски долари.

Банките в Намибия ще обменят намибийски долари в южноафрикански рандове без такса или документация. Тъй като всяка банка или обмен на валута извън Намибия (дори други членове на Общата парична зона) ще изисква значителна такса за обслужване за конвертиране на валута, се препоръчва да използвате намибийска банка, преди да напуснете страната.

Също така е добра идея да имате доказателства (например разписки от банкомат), че парите, които извеждате от нацията, са парите, които сте донесли на първо място.

Всички градове и села разполагат с банкомати. Но имайте предвид, че не всичко на картата на Намибия е град. В района на Кунене „Червеният барабан“ е просто червен барабан, докато „Sossusvlei“ е глинена яма, а не град. И, разбира се, няма банкомат. Препоръчително е да използвате само банкомати, разположени в мол или друго съоръжение. Винаги вземайте предпазни мерки, за да се уверите, че никой не ви наблюдава как въвеждате своя ПИН, и внимавайте с често срещаните измами (например машини, които изглежда консумират картата ви и отказват да я върнат, след като въведете ПИН).

Цените в магазините се определят, докато цените на открити пазари или от улични продавачи са по договаряне.

Много местни жители могат да се обърнат към вас за закупуване на сувенири на повечето места; обикновено „не, благодаря“ ще бъде достатъчно и те ще ви оставят на мира. Прието е да се пазарим. Опитайте се да закупите колкото можете повече от малки фирми, а не от по-големи - това е най-добрият начин да помогнете на бедните местни жители. Моля, не купувайте висококачествени артикули като мобилни телефони или оборудване за сафари от мобилни продавачи. Те често търгуват с незаконни продукти и придобиването на такива може да ви попадне в гореща вода.

Тъй като правителството не иска парите да се прехвърлят извън нацията, услугите за трансгранични парични преводи са ограничени и скъпи, с един от най-ниските курсове за покупка и продажба на валута в света. В Намибия има само няколко офиса за парични преводи на Western Union.

Намибийците са много горди със своята родина. Това е развита страна (макар и все пак развиваща се страна) с всички съвременни удобства и технологии. Намибийците са били изложени на забележително разнообразен кръг от народи в резултат на надзора на Организацията на обединените нации върху изборите, както и на различни доброволчески групи. Не ги притесняват западняците с шорти или дамите с панталони. Не е необичайно да видите африканери да се разхождат с дебели, високи до коленете чорапи (които пречат на змиите да ухапят добре) и шорти. Когато посрещате някого, обичайно е да го питате как е. Това е основно взаимодействие, при което всеки човек пита: „Как си?“ (или местния вариант „Howzit?“) и отговаря с подобен кратък отговор, преди да продължите с каквото и да е вашият бизнес. Добра идея е да направите това в будки за туристическа информация, пазари, докато се качвате в таксита и дори в магазините на Windhoek (въпреки че обикновено не се прави в някои от по-големите магазини в моловете).

Намибия е мирна нация, която никога не е участвала в конфликт. Гражданската война в Ангола приключи през май 2002 г. и насилието, което се прехвърли в Северна Намибия, вече не е проблем.

Намибия, от друга страна, има сравнително висок процент на престъпност. Внимавайте за банкомати. Не е препоръчително чужденците да се разхождат или да използват такси сами след тъмно. Джебчиите може да са проблем. Никой местен няма да се разхожда с чанта, а престъпниците използват чантата, за да определят кой е турист и кой не. Напъхайте всичко, което притежавате, в джобовете на панталоните си. Напоследък има много съобщения за въоръжени грабежи. Електрически огради са вградени в почти всеки дом в Windhoek за защита на дома.

По-голямата част от докладваните грабежи се извършват точно извън центъра на града. Според властите често са замесени таксиметрови шофьори: те идентифицират уязвими туристи и комуникират с крадците чрез мобилен телефон. Вземете тези предупреждения в перспектива; ако останете бдителни и вземете някои здрави разумни мерки, трябва да сте добре. Когато ви попитат къде сте отседнали, никога не бъдете точни; „в града“ или „в който и да е B&B“ е достатъчно за всички добросъвестни дискусии и не разкрива планирания ви път.

Посетителите трябва да имат малко проблеми с посещението на градовете, но не отивайте сами, освен ако не сте запознати с региона. Ако сте пътували в Южна Африка от известно време, вие несъмнено сте наясно с това, което правите.

Шофирането под влияние на алкохол е основен проблем в Намибия. Проблемът се изостря, тъй като повечето хора не го виждат като проблем. Бъдете особено внимателни, докато шофирате или се разхождате през нощта през уикендите.

В Намибия процентът на заразяване с ХИВ е около 25%.

Медицинската система на Намибия е актуална и е в състояние да отговори на вашите изисквания. Тъй като персоналът е добре обучен, предаването на ХИВ в болниците не е проблем. Това важи както за правителствени, така и за частни институции, но опашките в частните болници обикновено са по-къси и е имало случаи на погрешна диагноза в държавните болници.

Северната част на Намибия е зона с риск от малария; затова се свържете с лекар преди да пътувате и вземете необходимите предпазни мерки за малария, докато посещавате тези региони.

Освен ако не е посочено друго, водоснабдяването на Намибия обикновено е безопасно за пиене. Къмпингите в близост до реки често получават водата си направо от реката, така че не я пийте!

Като каза това, не забравяйте да се свържете с лекар, който е специализиран в здравословни проблеми в Южна Африка, както и с уебсайтове като Център за контрол на заболяванията. Уверете се, че се чувствате комфортно с безопасността на всичко, в което се занимавате.