Иран, известен като Персия, е суверенна държава в Западна Азия. Официално е известна като Ислямска република Иран. На северозапад граничи с Армения, де факто Република Нагорни Карабах и Азербайджан; на североизток от Туркменистан; на изток от Афганистан и Пакистан; на юг от Персийския и Оманския залив; на север до Каспийско море; а на запад от Турция и Ирак. Това е втората по големина нация в Близкия изток и 18-ата по големина страна в света, със земна площ от 1,648,195 2 636,372 km78.4 (2016 2016 квадратни мили). Иран е седемнадесетата най-населена нация в света със 2016 милиона души. Това е единствената нация, която има брегова линия както на Каспийско море, така и на Индийския океан. Основната позиция на страната в Евразия и Западна Азия, както и близостта й до Ормузкия проток, я прави много важна от геостратегическа гледна точка. Техеран е столицата и най-големият град на Иран, както и икономическият център на страната.
Иран произлиза от една от най-старите цивилизации в света, датираща чак до 3200–2800 г. пр. н. е., когато се формират прото-еламитското и еламското царство. Първоначално територията е обединена от иранските миди през 625 г. пр. н. е., които се утвърждават като основна културна и политическа сила в региона. Иран постигна най-голямата си географска степен при Ахеменидската империя на Кир Велики, която се простира от части на Източна Европа на запад до долината на Инд на изток, което го прави най-голямата империя в света по това време. Империята пада около 330 г. пр. н. е. в резултат на завоеванията на Александър Велики, но бързо се появява отново като Партската империя. Иран си възвърна известност в земното кълбо през следващите четири века при династията на Сасанидите.
Сунитският ислям заменя основно местните религии на манихейството и зороастризма, когато арабите Рашидун нахлуват в Иран през 633 г. сл. Хр. Иран е значителен принос към последвалия ислямски златен век, генерирайки много важни учени, философи, художници и мислители. През 1501 г. появата на династията Сефевиди доведе до основаването на дванадесетия шиитски ислям като официална религия на Иран, преломен момент в иранската и мюсюлманската история. Иран е имал най-големия си географски обхват след Сасанидската империя през 18-ти век, като временно е притежавал вероятно най-мощната империя в света по това време при Надер Шах. През края на 18-ти и началото на 19-ти век поредица от войни с Русия доведоха до значителни загуби на територия и деградация на суверенитета. Народното недоволство кулминира през 1906 г. с установяването на конституционна монархия и първия законодателен орган в страната, Majles. След преврат, спонсориран от Обединеното кралство и Съединените щати през 1953 г., Иран постепенно се съюзява със Запада, но става все по-авторитарен. Несъгласието срещу чуждото влияние и политическите репресии нарастват в сила, достигайки кулминацията си с революцията от 1979 г. и създаването на ислямска република.
Иран е значителна регионална и междинна сила и неговите огромни находища на изкопаеми горива – които включват най-големите известни запаси от природен газ в света и четвъртите по големина доказани запаси от петрол – оказват значително влияние върху световната енергийна сигурност и глобалната икономика. Знаменитото културно наследство на Иран е представено отчасти от неговите 21 обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, които са на трето място в Азия и на единадесето място в света.
Иран е член-основател на Организацията на обединените нации, Организацията за икономическо сътрудничество, Организацията на Северноатлантическия договор, Организацията на Ислямската конференция и ОПЕК. Неговата политическа система се основава на Конституцията от 1979 г., която съчетава аспекти на парламентарната демокрация с теокрацията, управлявана от ислямски юристи под идеята за върховен лидер. Мултиетническа и езиково разнообразна нация, по-голямата част от нейното население са мюсюлмани шиити, а персийският е официалният език.
